Решение № 13915 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2017 г.

Решение № 13915 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. К." ООД - гр. Т. чрез адв. И. А. срещу решение № 8/9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 708/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р- 04001116000265-091-001/21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 314/7.10.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за данъчни периоди за месеците юни, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. и за месец януари 2015 г. общо в размер на 38 025,58 лв. и лихви и за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ за периода от 1.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и за месец ноември 2013 г. общо в размер на 931,84 лв. и лихви. Касационната жалба представлява повторение на първоинстанционната жалба до Административен съд - гр. В. Търново и е насочена срещу действията на приходните органи, извършили ревизията, поради което настоящият съдебен състав ще извърши само проверка за спазване от съда на съответните приложими материални данъчни закони - ЗДДС и ЗДДФЛ. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. Вълкова я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна ния: За да отхвърли жалбата на "С. К." ООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, с който на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди за месеците юни, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. и за месец януари 2015 г. общо в размер на 38 025,58 лв. и лихви и за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ за периода от 1.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и за месец ноември 2013 г. общо в размер на 931,84 лв. и лихви първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са начислили ДДС за наличните активи към момента на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС с акт № 15099140003575/8.05.2014 г., връчен на 3.06.2014 г. Съдът е приел, че балансовата стойност на наличните активи, върху които е начислен ДДС е в размер на 182 283,47 лв., както и че към момента на придобиването им, дружеството е упражнило правото на данъчен кредит. Относно възраженията на жалбоподателя по чл. 76 ЗДДС съдът е приел, че те не следва да се обсъждат, тъй като повторната регистрация по ЗДДС, считано от 1.02.2015 г. е извън обхвата на настоящата ревизия. Съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт и относно начисления ДДС на основание чл. 102 ЗДДС при последващата регистрация на дружеството. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото безспорно е установено, че касационният жалбоподател е бил дерегистриран по ЗДДС, считано от 3.06.2014 г., както и че към тази дата е имал налични активи. Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗДДС при дерегистрация ДДС се начислява върху налични активи, като се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит. Видно от данните по делото касаторът не оспорва, че към датата на дерегистрацията му по ЗДДС е имал налични активи, при придобиването им е упражнил правото на данъчен кредит. Единственото му възражение се отнася до приложение на разпоредбата на чл. 76 ЗДДС, според която регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС, които са налични към датата на последващата му регистрация. В процесния случай последващата регистрация по ЗДДС на дружеството е от 1.02.2015 г. Този период, както правилно е приел и първоинстанционния съд е извън обхвата на ревизията, приключила с оспорения ревизионен акт, поради което правилно в обжалваното решение не е взето предвид това възражение. Освен това за да се признае правото на данъчен кредит при последващата регистрация по ЗДДС следва да е изпълнено и изискването на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС - данъкът при дерегистрацията относно начисления ДДС за наличните активи да бъде ефективно внесен. Правилно решаващият съд е приел за законосъобразно начислението на ДДС от приходните органи на основание чл. 102 ЗДДС, след като е установено, че към 31.08.2014 г. ревизираното лице е реализирало оборот през последните 12 месеца в размер на 50 381,30 лв., при което за него е било възникнало задължение за регистрация по ЗДДС, но не е подадено заявление за регистрация. Относно установения данък за внасяне по чл. 42/49 ЗДДФЛ няма спор, че за периода от 1.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и за месец ноември 2013 г. касационният жалбоподател е начислил заплата на работниците по трудови правоотношения, а също е и начислен дължимия данък по чл. 42 ЗДДФЛ, но не е бил внесен. Поради така установеното правилно съдът е потвърдил констатациите в оспорения ревизионен акт за дължимост и на този данък, ведно със законната лихва. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на приложимите данъчни закони - ЗДДС и ЗДДФЛ и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Вълкова, на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 941,96 лв. Възражението на касационния жалбоподател, че юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като тези разпоредби не са приложими за данъчни дела, за които приложим е чл. 161 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение