Решение № 14732 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2018 г.

Решение № 14732 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ – гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106 против решение № 752/02.04.2018 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 2636/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001616006826-091-001/11.05.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 478/15.08.2017 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 6 290 лв.

В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 001 лв. за всяка инстанция. Касаторът възразява и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касационната жалба – М. Михайлов от гр. [населено място] оспорва същата чрез пълномощника си адв. Илиева по съображения, изложени в писмен отговор и иска да бъде оставено в сила решението на Пловдивския административен съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001616006826-091-001/11.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 478/15.08.2017 г. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на М. Михайлов в качеството му на управител на "Михайлов Инженеринг" ЕООД за дължимите от дружеството ДДС в размер на 293 432. 15 лв. и лихви 252 722. 85 лв. по влезли в сила РА № 24-1200191/03.04.2012 г. и РА № Р-241401825-091-01/24.11.2014 г.

За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел следното:

Безспорно е установено по делото, че от образуването на "Михайлов Инженеринг" ЕООД и към настоящия момент М. Михайлов е едноличен собственик на капитала му и негов управител, както и че "Михайлов Инженеринг" ЕООД е задължено лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 ДОПК и има непогасени задължения по влезлите в сила РА № 24-1200191/03.04.2012 г. и РА № Р-241401825-091-01/24.11.2014 г. в размер на ДДС - 261 013. 19 лв. и лихви - 98 276. 36 лв. по първия и ДДС - ЗЗ 596 лв. и лихви - 10 579. 82 лв. по втория. Според съда не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задълженията. Не е доказано според него и укриване на факти и обстоятелства от негова страна, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ след датата на издаване на първия РА на 03.04.2012 г. дружеството не е извършвало продажби на ДМА, а има отписани активи поради амортизацията им.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АС – Пловдив като валидно и допустимо.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма.

На първо място неправилен е изводът на приходните органи, че подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионните производства е установено, че не са реални и е отказано право на данъчен кредит на дружеството, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Относно невъзможността да бъдат събрани установените с двата РА задължения за ДДС и лихви на "Михайлов Инженеринг" ЕООД установените по делото факти са следните:

1. По искане на орган по приходите от 26.01.2012 г., към което са изложени мотиви за това, че ЮЛ притежава активи, съгласно справки от 1 до 5, вкл. Данъчно-амортизационен план за периода 01.01.2011 г. – 31.08.2011 г., с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 24/РД-10-52/01.02.2012 г. на публичния изпълнител е наложен запор на движими вещи за обезпечаване на предполагаемия размер на задълженията в първата ревизия /335 832. 19 лв./, а именно върху: 1. Светодиоден дисплей с балансова стойност 10 186. 72 лв. и инв. № 77; 2. Светодиоден дисплей 4 П с балансова стойност 10 186. 72 лв. и инв. № 102; 3. Светодиоден дисплей с балансова стойност 47 538. 75 лв. и инв. № 106; 4. Светодиоден дисплей с балансова стойност 30 712. 50 лв. и инв. № 107; 5. Панели за Светодиоден дисплей с балансова стойност 12 187. 50 лв. и инв. № 108; 6. Транспалетна количка с балансова стойност 3 180 лв. и инв. № 109; 7. Металоанализатор с балансова стойност 1 416. 67 лв. и инв. № 105; 8. Машина за химически анализ на метали с балансова стойност 56 000 лв. и инв. № 104; 9. Машинен център SPINER с цена на придобиване 114 324. 02 лв. /балансова стойност "0"/ и инв. № 67; 10. Светодиоден дисплей 5 Б с цена на придобиване 227 395. 82 лв. и инв. № 54 /балансова стойност "0"/. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози на 20.02.2012 г. Постановлението е връчено на пълномощник на дружеството на 02.04.2012 г.

2. След издаването на РА № 24-1200191/03.04.2012 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 24/РД-10-52 - 3/11.04.2012 г. на публичния изпълнител с наложен запор върху същите движими вещи за обезпечаване на установените с него задължения. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози на 24.04.2012 г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на пълномощника на 22.01.2013 г., а постановлението е връчено на 25.01.2013 г.

3. Изготвено е от публичния изпълнител съобщение за насрочване на опис на запорираните движими вещи на 25.11.2013 г., който не се е състоял, тъй като съобщенията на електронния адрес и по пощата не са връчени.

4. Връчено е на пълномощника на дружеството на 07.04.2014 г. искане от публичния изпълнител да представи данъчен амортизационен план към 31.03.2014 г., договорни ипотеки, нотариални актове, справки за притежавани МПС и други движими вещи. Представен е данъчен амортизационен план към 01.01.2014 г. и справки, според които ЮЛ не притежава МПС, а собствения му недвижим имот е ипотекиран в полза на Банка ДСК, видно от приложения НА № 113/23.12.2009 г.

5. На 22.07.2014 г. е проведена среща между публичния изпълнител, М. Михайлов и началник сектор ОСПВ, за която е съставен протокол. Според този протокол длъжникът чрез управителя Михайлов е поел задължението ежемесечно да внася по изпълнителното дело до 500 лв. На управителя е връчено искане на основание чл. 12, ал. 4, т. 8 ДОПК да даде писмени обяснения защо в данъчния амортизационен план от всички, запорирани вещи, е налице само транспалетната количка.

6. На 31.07.2014 г. управителят е входирал декларация, според която активите с номера 77, 102 и 108 са заложени като обезпечение в полза на Банка ДСК във връзка с отпуснат заем на "Михаела – М" ЕООД; тези с номера 54, 106 и 107 са придобити по договор за финансов лизинг с "ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ"; този с номер 67 е придобит по договор за финансов лизинг с "УниКредит ЛИЗИНГ", а 105 и 104 са продадени на "Елмаз 2013" ЕООД по фактура № 496/03.10.2011 г. Представени са фактурата и договорите за лизинг.

7. Транспалетната количка е продадена и сумата от 205 лв. е постъпила по изпълнителното дело на 04.03.2015 г.

8. На 12.12.2012 г. при публичния изпълнител са входирани удостоверения от Централния регистър на особените залози, според които по партидата на "Михайлов Инженеринг" ЕООД са вписани следните залози:

• в полза на "УниКредит ЛИЗИНГ" с действие на вписването до 27.01.2015 г. върху Машинен център SPINER с балансова стойност 114 324. 02 лв. и инв. № 67;

• в полза на "ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ" с действие до 22.02.2013 г. върху 5 броя LED екран - светодиоден дисплей пълноцветен за външен монтаж с посочени серийни номера по договор за финансов лизинг № 1155 D2726 от 07.11.2007 г. на стойност 295 000 лв.;

• в полза на Банка ДСК по договор за залог от 20.08.2009 г. с действие до 20.08.2014 г. – върху Светодиоден LED дисплей, находящ се в гр. Стара Загора на ул. "Патриарх Евтимий" и "Цар Симеон Велики", на стойност 27 300 лв.;

• в полза на Банка ДСК по договор за залог с действие до 24.09.2014 г. – върху Светодиоден дисплей с инв. № 102 от инвентарната книга на залогодателя, находящ се в гр. Кърджали, монтиран на Хотел България, на стойност 28 000 лв.;

• в полза на Банка ДСК по договор за залог с действие до 25.11.2014 г. по договор за залог – върху Светодиоден LED дисплей 6 броя модули с инв. № 105 от инвентарната книга на залогодателя, закупен по фактура № 162/18.02.2009 г., находящ се в гр. Перник на ъгъла на ул. "Търговска" и ул. "Васил Стоянов" на стойност 27 500 лв.;

• в полза на Банка ДСК по договор за залог с действие до 25.11.2014 г. по договор за залог – върху Светодиоден LED дисплей 9 броя модули с инв. № 104 от инвентарната книга на залогодателя, закупен с фактура № 162/18.02.2009 г., находящ се в гр. София до театъра на Българската армия, на стойност 41 000 лв.

• в полза на "Булбанк Лизинг" АД по договор за лизинг № 70044/12.01.2010 г. с действие до 27.01.2015 г. за лек автомобил марка Нисан, модел Мурано.

• С писмо, входирано на 10.07.2015 г., Банка ДСК предоставя на публичния изпълнител информация за отпуснатите заеми на "Михаела М" ООД и потвърждава информацията от Централния регистър на Особените залози, както и че са заложени още машини, собственост на "Михайлов Инженеринг" ЕООД, а именно с инв. номера 10, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, ЗЗ по договори от 2005 г. и 2006 г.

При така установените факти настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на административния съд, че невъзможността да бъдат описани и продадени от публичния изпълнител светодиодните дисплеи и машинен център SPINER, върху които са наложени предварителни обезпечителни мерки, тъй като вече са били заложени като обезпечение в полза на лизингодателя и в полза на Банка ДСК във връзка с отпуснати заеми, не се дължи на укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя, които по закон той е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Тази информация публичният изпълнител е могъл да изиска и да получи от ЦРОЗ и от Банка ДСК още преди издаването на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, така както го е направил през м. декември 2012 г. и м. юли 2015 г.

Погрешно вписаните според удостоверенията от ЦРОЗ номера по инвентаризационния опис – 104 и 105, които не съответстват на светодиодни дисплеи, а на машина за химически анализ на метали и металоанализатор също не може да се вмени във вина на управителя. Макар активите с инв. номера 104 и 105 да фигурират в запорното съобщение от 15.03.2012 г. на ЧСИ Г. Илчева във връзка с изп. дело с взискател Банка ДСК от данните по делото не се установява същите да се продадени от ЧСИ за удовлетворяване вземането на банката. Панелите за светодиоден дисплей с балансова стойност 12 187. 50 лв. и инв. № 108 не фигурират в данъчно-амортизационния план към края на м. септември 2011 г. според представения в хода на ревизията такъв, а и към 31.03.2012 г. според заключението на ССЕ. Металоанализаторът с балансова стойност към 31.08.2011 г. - 1 416. 67 лв. и инв. № 105 фигурира в данъчно-амортизационния план към края на м. септември 2011 г. но не фигурира в данъчно-амортизационния план към 31.03.2012 г. според заключението на ССЕ. Същият е продаден с фактура № 496/03.10.2011 г. за 1 800 лв. на "Елмаз 2013" ЕООД. Машина за химически анализ на метали с балансова стойност към 31.08.2011 г. - 56 000 лв. и инв. № 104 фигурира в данъчно-амортизационния план на дружеството към 31.03.2012 г. с балансова стойност 31 500 лв. Същата е отписана от счетоводния амортизационен план според ССЕ през 2013 г. поради пълното й изхабяване. Същевременно от страна на управителя е представена на публичния изпълнител с обяснението от 31.07.2014 г. фактура № 496/03.10.2011 г., издадена от "Михайлов Инженеринг" ЕООД на "Елмаз 2013" ЕООД за продажбата на машина за химически анализ за сумата от 1 250 лв. Вписаната продажба във фактурата от 03.10.2011 г. не съответства на счетоводните записвания на дружеството в оборотната ведомост и счетоводния амортизационен план за 2012 г. и 2013 г., според които тази машина е следвало да се намира в дружеството до края на 2013 г. и да се използва във връзка с дейността му. Факт е обаче, че когато е извършен опис на транспалетната количка с инв. № 109 на 29.10.2014 г. в производствената база не е извършен опис и на машина за химически анализ. Не се доказва по делото управителят е дал на публичния изпълнител на 31.07.2014 г. невярна информация за това, че машината е продадена още през м. октомври 2011 г., т. е. преди налагането на обезпечителните мерки, нито въз основа на данните от дневниците за продажбите за м. октомври 2011 г., в които такава фактура да не е вписана, нито чрез изискана информация от "Елмаз 2013" ЕООД. Не се установява по делото от ССЕ и не се твърди от органите по приходите, че поради неправилно начислявани амортизации, тази машина неправилно е била отписана през 2013 г., поради пълното й изхабяване, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Затова не може да се приеме, че част от установените с РА задължения на дружеството не са събрани именно поради невярно предоставената от управителя информация за продажбата.

Според ССЕ към 31.03.2012 г., т. е. към датата на първия РА, по сметка 204 "Машини съоръжения и оборудване" има заведени 3 бр. климатици с обща балансова стойност 525 лв. и метална стойка за рекламно съоръжение с балансова стойност 376. 25 лв., стопански инвентар по сметка 206 с балансова стойност 7 731. 86 лв., материални запаси по сметка 302 и 304 на стойност 489 903. 74 лв. към 31.12.2012 г. и вземания към 31.12.2012 г. по сметка 411 в размер на 854 123. 89 лв. След като е изтекъл срокът за доброволно изпълнение през м. февруари 2013 г. публичният изпълнител не е поискал от управителя да декларира имущество на дружеството, върху което да се насочи принудителното изпълнение, и не последното не е насочено върху вземанията му. Към 31.12.2013 г. по счетоводни данни дружеството разполага с оборудване по сметка 204 с балансова стойност 1 750 лв., не разполага с материални запаси и има вземания в размер на 119 897. 23 лв. От така установените факти не може да се приеме, че при проведената през м. юли 2014 г. среща с публичния изпълнител управителят е укрил информация за налични активи, чрез продажбата на които би могло да се събере част от вземането на НАП. Според ССЕ продажби на ДМА не са извършвани. Данните за вземанията на дружеството от негови кредитори са установени още по време на ревизията.

Съгласно чл. 212, ал. 1 ДОПК всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му, а според ал. 2 лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника. Цитираната норма на чл. 212 ДОПК сочи, че са неоснователни доводите на касатора, че принудителното изпълнение не е насочено върху вземанията на длъжника, тъй като същите не са били ликвидни и изискуеми по смисъла на чл. 230, ал. 2 ДОПК, тъй като не били признати от задължените лица пред публичния изпълнител. По делото не са налице данни за това публичният изпълнител да е изискал от тях да декларират задълженията си към "Михайлов Инженеринг" ЕООД.

По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за правилно приетото от Пловдивския административен съд, че не са доказани съществени елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а именно укриването на факти и обстоятелства от ревизираното лице в качеството му на управител на задълженото юридическо лице, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и причинната връзка между това и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци на "Михайлов Инженеринг" ЕООД, поради което с РА незаконосъобразно е установена отговорността му за несъбраните задължения. С оглед на това оспореното решение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 100 лв. Неоснователно е искането на касатора да бъде намалено адвокатското възнаграждение, тъй като то е значително под определения минимален размер в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 752/02.04.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2636/2017 г.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите – гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106 да заплати на М. Михайлов с адрес: гр. [населено място], [улица] разноски за касационната инстанция в размер на 4 100 лв. /четири хиляди и сто лева/.

Решението не подлежи на обжалване.