Решение № 10197 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 986/2020 г.

Решение № 10197 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 986/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ), чрез процесуалния си представител гл. юрк. Любомирова против решение № 6028/16.10.2019 г. по адм. дело № 12539/2018 г. в частите на уважения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на присъдените разноски за имуществени и неимуществени вреди на П. Койчев и в частта на присъдените разноски за процесуално представителство. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че от събраните по делото доказателства не се доказват претендираните имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от процесуалния си представител, гл. юрк. Любомирова, която изразява доводи по същество на спора. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът – П. Койчев от [населено място], обл. [област], общ. [община] в представен по делото отговор на касационната жалба, наименован "становище", чрез процесуалния си представител адв. Градинарова изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно да бъде потвърдено. Моли за присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. По делото от процесуалния му представител адв. Градинарова е постъпила молба за даване на ход на делото по същество. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба в оспорените части. Върховният административен съд, състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е било по реда на чл. 226 от АПК. С решение № 14519/26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7680/2017 г. на Върховния административен съд е било отменено решение № 2840/26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12536/2016 г. по описа на Административен съд – София-град и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град съгласно указанията, дадени в мотивите на решението: по отношение на имуществените вреди да бъде приспадната сумата от дарителската сметка в размер на 19 563 лева, както и да се произнесе по претендираните неимуществени вреди с оглед на преживените от ищеца негативни преживявания, болки и страдания в посочените от него периоди и съобразно представените по делото доказателства. Образувано е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от П. Койчев от [населено място], обл. [област], общ. [община] срещу Министерство на здравеопазването за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Претенцията за имуществени вреди е в размер на 68 832, 77 лева, като равностойност на 35 000 евро, представляващи разходи за лечение, проведено в болница "Аджъбадем" Турция през 2012 г., ведно с присъждане на законна лихва, считано от 30.01.2014 г., дата на влизане в сила на решение № 13832/23.10.2013 г. на ВАС, шесто отделение по адм. дело № 515/2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Неимуществени вреди се претендират по три предявени иска: в размер на 25 000 лева – за периода 28.11.2012 г. – 30.01.2014 г., заедно със законната лихва от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за обезщетяване на вреди, изразяващи се в преживяване на силен стрес и чувство за страх за собственото му здраве, причинени от издаване на заповед № РД-22-159/28.11.2012 г. на министъра на здравеопазването до отмяната на тази заповед с влязло в сила съдебно решение. Вторият иск е в размер на 25 000 лева и е за заплащане на неимуществени вреди, претърпени в период 4.06.2014 г. до 21.12.2015 г., ведно със законната лихва от 21.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, когато административен орган не е изпълнил задължителни указания на съд, относно даването на позитивен отговор на искането за финансово подпомагане по проведеното лечение. Вредите в този период се изразяват в още по-силен стрес от незачитане на правни норми и на волята на съда при издаване на заповед № РД 20-81/04.06.2014 г. на зам. -министъра от Министерство на здравеопазването. Третият предявен иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Като основание за иска се сочи отказът на министъра на здравеопазването да изпълни влязло в сила съдебно решение, с което предходната заповед на зам. -министър е прогласена за нищожна, считано от влизане в сила 21.12.2015 г. на съдебното решение № 765/13.02.2015 г. по адм. дело № 9829/2014 г. на Административен съд – София-град. Неимуществените вреди по този иск, които се претендират, са от незачитане от МЗ на съдебното решение и неговото неизпълнение, при което държавата не проявява и минимална загриженост при доказан здравословен проблем на ищеца. Незачитането на съдебни актове, издавани от различни по степен съдилища са формирали у ищеца състояние за безпомощност и пълна несигурност за зачитането на правата му. С оспореното решение Административен съд – София-град е осъдил Министерство на здравеопазването на заплати на П. Койчев, сумата от 53 838, 75 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба, както и: 1. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.11.2012 г. – 30.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 30.01.2014 г., като е отхвърлен иска за разликата от 10 000 лева до пълния претендиран размер за сумата от 25 000 лева; 2. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.01.2014 г. - 21.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 4.06.2014 г., като е отхвърлен иска за разликата от 15 000 лева до пълния претендиран размер за сумата от 25 000 лева; 3. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.01.2014 г. – 21.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г. Постановил е и да бъдат заплатени направените по делото разноски. За да достигне до този резултат, съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: П. Койчев е развил заболяване злокачествен тумор "диференциран хондросарком на дясна раменна кост с огнищна калцификация". Със заявление № 95-00-195/23.10.2012 г. поискал от Министерство на здравеопазването да бъде финансирано лечението на заболяването, изразяващо се в "Едноактна автотрансплантация от бедрена кост на раменната кост", като посочил, че лечението се провежда в болница "Аджъбадем" – Турция. Според представения медицински доклад, заявлението не следва да се уважава, тъй като в България може да се проведе лечение. Със заповед № 22-159/28.11.2012 г. на министъра на здравеопазването е отказано финансиране на лечението. Здравословното състояние на ищеца е налагало провеждане на лечение по метод, предложен от специалист – онкоортопед в лечебното заведение в Турция и операцията е била извършена в болнично заведение в чужбина за сметка на ищеца. Оперативната намеса извършена в клиника "Аджъбадем" не е предвиждала ампутация на крайника, противно на становището от медицинския доклад, изготвен по заявлението за финансиране до МЗ и е извършена при запазване целостта на ръката. По подадена жалба от П. Койчев срещу заповедта на министъра от 28.11.2012 г., с решение № 13832/23.10.2013 г. по адм. дело № 515/2013 г., състав на ВАС, шесто отделение, отменя отказа и връща преписката за произнасяне по съществото на искането. След връщане на преписката за ново произнасяне, позовавайки се на решението на ВАС, административният орган чрез зам. -министър, отново постановява отказ за финансиране от бюджета на МЗ на проведеното лечение – заповед № РД–20–81/4.06.2014 г. С влязло в сила решение по адм. дело № 9829/2014 г., Административен съд – София-град е прогласил заповедта на зам. -министъра от 2014 г. за нищожна, освен по същество и за това, че е издадена в противоречие с нормата на чл. 177, ал. 2 АПК. В мотивите на решението си съдът отново посочва, че резултатът от лечението проведено в клиниката в Турция не би могъл да се постигне в България. И в това решение са дадени задължителни указания за издаване на административен акт по заявлението на ищеца от 2012 г. Решението на административния съд е влязло в сила на 21.12.2015 г. като по делото не са представени доказателства, че са предприети никакви действия по издаването на позитивен за ищеца акт. Въз основа на тези констатации, съдът съобразявайки се с дадените указания с решение № 14519/26.11.2018 г. по адм. дело № 7680/2017 г. на ВАС е приел, че сумата от дарителската сметка в размер на 19 563 лева, следва да бъде приспадната от разходите, подлежащи на възстановяване на ищеца, с изключение на сумата от 5000 лева, за която безспорно е доказано, че представлява възстановен разход на ищеца. Поради това от сумата 19 563 лева е приспаднал сумата от 5000 лева и е приел, че търсеното обезщетение в размер на 6840, 75 лева следва да се намали със сумата от 14 563 лева, представляваща заплатени от трети лица разходи за лечението на ищеца. По тези съображения е присъдил имуществени вреди в размер на 53 838, 75 лева. По отношение на неимуществените вреди, съобразявайки се с даденото в указанията на цитираното по-горе решение на ВАС, трето отделение е разгледал исковете по периодите посочени в исковата молба. Изложил е подробни мотиви по отделните периоди, като е приел исковата претенция за основателна и доказана и е присъдил сума за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 50 000 лева. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Административният съд в адм. дело № 12536/2016 г. е изложил обосновани и законосъобразни изводи относно основателността на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които се споделят напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни. Законосъобразни са изводите на съда за предпоставките, при които се поражда правото на финансиране на лечение в чужбина по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина. Обосновано административният съд е приел, че са налице и трите кумулативно предвидени предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата, като нито в заповедите, нито в становището на консултативния орган и мнението на привлечените специалисти се съдържат изводи, че в Република България би могло да се проведе успешно лечение без да се ампутира болния крайник на ответника по касационната жалба. Безспорно също от доказателствата по делото е, че са налице и два отменени незаконосъобразни акта и бездействие на ответника да изпълни влязло в сила решение № 765/13.02.2015 г. на Административен съд – София-град, от които П. Койчев е претърпял имуществени вреди, след като е финансирал сам лечението си. Правилно съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства безспорно установяват валидността на направения разход в размер на 25 000 евро за операцията в Република Турция, който представлява имуществена вреда за П. Койчев. Въз основа на тези констатации се явява правилен и обоснован изводът на първоинстанционният съд за основателността на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като от претендираната сума 68 401, 75 лева правилно е приспаднал сумата в размер на 14 563 лева. Законосъобразно съдът е приел, че от сумата в размер на 19 563 лева, следва да се приспадне сумата от 5000 лева, представляваща възстановен разход на 13.04.2018 г. от П. Койчев на лицето Г. Георгиев, видно от представено по делото Преводно нареждане от "Алианц Банк България" АД към Банка "ДСК" АД с посочено основание "възстановяване на средства за лечение" – л. 35 и л. 36 от адм. дело № 12539/2018 г. на Административен съд – София-град. Следва да се посочи също, че представените в тази насока доказателства от ответната страна по касационната жалба не са оспорени от касатора по реда на ГПК в първоинстанционното производство, поради което изложените доводи в жалбата за недължимостта на тази сума са неоснователни. Обосновано решаващият съд е приел, че разходът направен от П. Койчев в размер на 5000 лева е доказан като основание и размер. По тези съображения правилно съдът е уважил претенцията за имуществени вреди в размер на 53 838, 75 лева, представляваща доказани разходи за лечението на ответника по касационната жалба. Съдът е изследвал много подробно и предпоставките за заплащане на обезщетение за претърпените от П. Койчев неимуществени вреди, съобразно указанията дадени с цитираното по-горе решение на Върховния административен съд, трето отделение. Съдът правилно е приел в мотивите си, че административният орган не е имал право на преценка и е бил задължен да заплати извършеното лечение след отмяна на заповедите от Върховния административен съд съдържащи отказ за финансиране. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че липсата на заплащане на сумата е незаконосъобразно бездействие на административния орган, което също е основание за уважаване на исковите претенции. Административният съд е изложил обоснован и правилен аргумент, че неизпълнението на влезли в сила съдебни решения от страна на административния орган създава усещане за незачитане на правовия ред в държавата. Правилно и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определен размера на претърпените неимуществени вреди по отделните периоди, като административният съд го е съобразил със силния преживян стрес, безизходицата, унижението, необоснованите откази и не на последно място незаконосъобразното бездействие на административния орган. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че правилно и обосновано на доказателствата по делото, Административен съд – София-град е достигнал до извод, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са доказани по основание и размер. Първоинстанционният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че са налице всички от тях правилно е уважил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, която следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите от които черпи права. След като ищеца е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е доказана и основателна. В частта на присъдените разноски с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на реално осъществената от процесуалния представител на ответника защита по делото, решението се явява правилно и не следва да се отменя. По изложените съображения, първоинстанционното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени направените от ответната страна разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Видно от приложен по адм. дело № 12536/2016 г. Договор за правна защита и съдействие от 3.01.2017 г. – л. 63 договорената правна помощ е при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА за всички съдени инстанции. Предвид изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3706, 76 лева. Искането на ответната страна за присъждане на направените разноски по адм. дело № 12536/2016 г. на Административен съд – София-град е неоснователно, тъй като видно от обжалваното решение по адм. дело № 12539/2018 г. съдът е присъдил по-голяма сума от полагащата се съобразно уважената част от иска в размер на 5515 лева. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, ако е имала възражение, ответната страна е имала възможност да поиска изменение или допълване на решението в частта за разноските от първоинстанционния съд. Същото не може да бъде направено от настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,