Решение № 13531 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2009 г.

Решение № 13531 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Съдебното производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалбата на Димитър Иванов Чипилов от гр. Свиленград против решение № 854 на Министерски съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждената част от имот кад. № 14708.34.128 от землището на с. Генералово, община Свиленград, е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Твърди се, че оценката от 349 лв, определена за отчуждаваната част, с площ от 548 кв. м, от една страна е силно занижена, а от друга не обхваща съществуващите трайни насаждения, намиращи се в имота. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура" оспорват жалбата. Върховният административен съд - III отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е основателна по следните съображения: Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на отчуждения имот по силата на Решение № 01006/14.04.1999 г. на Поземлена комисия - Свиленград, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот с № 034128 по КВС за село Генералово, община Свиленград, местн. Семера, представляващ лозе от 801 м2, V категория. В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. са отчуждени 548 кв. м от възстановения имот, посочен с пълният си кадастрален № 14708.34.128 и при запазени характеристика на предназначение и начин на трайно ползване. При тази данни за имота, административният орган е приел, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 349 лв. Този размер е възприет с оглед представената в хода на административното производство оценка от 30.07.2008 г. Съгласно мотивите й, дължимото обезщетение не може да бъде определено по пазарни цени, поради липса на сделки с подобни на отчуждавания имот характеристики и следва да бъде изчислено съобразно условията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на отчуждаваната част от 0, 548 кв. м. възлиза на 9 659 лв. Този размер е определен като сбор от три отделни оценка-на земята по сравнителен метод на база пазарни свидетелства (6044лв), оценка на трайните подобрения-лозови насаждения (1802лв) и оценка на поддържащата конструкция на лозето (1813лв). При така установените фактически обстоятелства се налага извод за основателност на жалбата, като определеното обезщетение следва да се увеличи с оценката на трайните подобрения. Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗДС при отчуждаване на имот за държавна нужда се заплаща "равностойно парично обезщетение", определено в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до одържавения. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" ДР на ЗДС имоти намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и територии на гори и земи от горския фонд. В случая обаче липсват доказателства за сделки, така както са дефинирани в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС и с предмет лозя, намиращи се в землището на с. Генералово. Използваните от вещото лице пазарни свидетелства са за имоти в землището на гр. Свиленград. Доколкото те касаят имоти в друго землище, не могат да се ценят при определяне на дължимото обезщетение и съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази част. Поради липсата на доказан критичен минимум от достатъчно на брой сделки, които могат да послужат за установяването на една убедителна достоверност на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в землището на с. Генералово, обезщетението следва да се определи съгласно правилата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайни насаждения. По тези съображения настоящият състав възприема административната оценка на независимия оценител в частта за земята. Тя обаче не отчита факта, че върху земята има подобрения-лозови насаждения и определеното обезщетение се явява неравностойно и незаконосъобразно. Съгласно чл. 2 във вр. с чл. 1, т. 1 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, тези насаждения, между които са и лозята, какъвто е и процесния случай, се оценяват отделно от земята, подлежаща на отчуждаване за държавни нужди. Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да се възприеме в частите за оценката на трайните подобрения-лозови насаждения в отчуждената част-1802лв и на оценката на поддържащата (подпорна) конструкция на лозето (включваща ст. бетонови колове, поцинкована тел, труд и механизация и годишна амортизация)-1813лв. Основание за това се съдържа в чл. 10 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, според който при оценка на насаждения в периода на плододаване (експлоатация), към разходите за създаване и отглеждане, намалени с амортизационните отчисления за миналите години на плододаване, се прибавя нормативния размер на средногодишния чист доход, умножен по броя на следващите години, през които насаждението няма да се експлоатира. Следователно оценката обхваща и разходите за създаване и отглеждане на насажденията. Според вещото лице премахването на поддържащата конструкция ще доведе до разрушаване на цялостната конструкция на лозето, от което се отчуждава само част. Съдът приема, че дължимото обезщетение следва да включва оценка на цялата подпорна конструкция, тъй като само неотчуждената част от имота не би могла да се ползва като лозе. По тези съображения съдът приема, че определеното от административния орган обезщетение, като необхващащо оценка на съществуващите в имота трайни лозови насаждения, се явява неравностойно и незаконосъобразно. За конкретната отчуждавана част от имота на жалбоподателя равностойното парично обезщетение възлиза на 3964 лв., до който размер следва да бъде увеличено чрез изменение на решението на МС. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по производството и заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото се доказват направени разноски в размер на 200 лева за възнаграждение на вещото лице и 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед обаче на направеното от ответната страна възражение относно прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК счита, че възражението е основателно. Делото касае спорни правоотношения с изчерпателна законодателна уредба и непротиворечива съдебна практика. Повдигнатият спор е без фактическа и правна сложност. В тази връзка и съобразявайки се правилото на § 2 от ДР и във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че размерът на дължимото от ответника възнаграждения следва да бъзе намален до 450 лева, а общи присъден размер на разноските да възлезе на 650 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение