Решение № 8786 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Вики сървисис ЕООД срещу Решение 7226 от 24.11.2023 г. на Административен съд, София-град, по административно дело 4777/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение РС-28-1 от 21.02.2023 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на Вики сървисис ЕООД от 17.05.2021 г. срещу решение от 18.03.2021 г. на състав по опозиции, с което е оставена без уважение опозицията на дружеството срещу регистрацията на марка с вх. 153885, поради липса на елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Касаторът счита обжалваното решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че мотивите на съда са неясни, непоследователни и неправилни. Съдът правилно е определил елементите от фактическия състав на чл. 12, ал.4 ЗМГО, но не е изложил никакви мотиви относно четвъртия елемент идентичността или сходството на услугите, което обуславя вероятността от объркване, като дори заключението на съдебно-маркова експертиза не дава отговор на този въпрос, това е довело до неправилно приложение на закона от страна на съда. Подробно обосновава, че от всички приети по делото доказателства се налага извода, че са налице всички елементи на чл. 12, ал.4 ЗМГО и са били налице всички основания за уважаване на жалбата на дружеството, а обратните изводи на съда и административния орган са неправилни. Оспорва и счита за неправилен извода на съда, че липсват данни за действителното използване на нерегистрирана марка в търговската дейност на дружеството. Подкрепя изводите за обратното със съдебна практика. Иска от съда да отмени обжалваното решението и да постанови друго, с което да уважи жалбата на Вики сървисис ЕООД. Претендира разноски за две инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова бъде претендирано. Касаторът се представлява от адв. С. Кръстева. Ответникът по касационната жалба - председателят на ПВ счита същата за неоснователна. Счита, мотивите на съда за ясни, последователни и правилни, а изводите му за съответни на доказателствата по дело и закона. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение и в полза на ответника да бъдат пресъдени разноски по делото включително за юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Х. Белишка. Ответникът по касационната жалба Мундус Сървисиз АД счита същата за неоснователна. Чрез адв. Д. Иванов ангажира становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Не претендира възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е обсъдил представените доказателства. Изяснил е релевантните факти, а за приетото от фактическа и правна страна се обосновал. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 14.02.2019 г. е подадена заявка за регистрация на марка вх. 153885 ВИКИ СЪРВИСИЗ словна за услуги от класове 35,36, и 37 на МКСУ, заявена от Мундус Сървисисз АД На 21.05.2019 г. Вики сървисиз ЕООД подава опозиция срещу регистрацията на марка вх. 153885 ВИКИ СЪРВИСИЗ словна за услуги от класове 35,36, и 37 на МКСУ, заявена от Мундус Сървисисз АД като противопоставя нерегистрирана марка V VIKI facility management SERVICES , като твърди че я използва в търговската си дейност на територията на Република България преди датата на подава на заявката на атакуваната мярка. В последствие са подадени две заявки за регистрация марката V VIKI facility management SERVICES , комбинирана, регистрирана на 31.10.2019 за стоки и услуги от класове 3, 37 и 45 МКСУ и друга заявка от 15.05.2019 г. за стоки и услуги от класове 35, 36 и 37 МКСУ. Сочи, действително използване на нерегистрираната марка от 28.12.2018 г. и значителна търговска дейност развита от дружеството в кратък период от време (от 28.12.2018 г. до 14.02.2019 г.), която го е наложило на пазара и го е направило разпознаваемо. Проведена е неуспешно процедура по постигане на споразумение. Предоставен е срок за отговор на опозицията на заявителя, но такъв не е внесен. На 18.03.2021 г. съставът по опозицията се произнася по нея като я оставя без уважение, приемайки че представените доказателства относно ползването на противопоставената нерегистрирана марка не са достатъчни да докажат използването й пред релевантния кръг потребители, така че да я запомнят и да я възприемат като отличаваща за съответния кръг услуги. Заключението е, че в производството не е доказано използването на знака в качеството му на марка, обозначаваща услугите, предоставяни на опонента при извършването на търговска дейност на територията на Република България преди датата 14.02.2019 г. на заявяване за регистрация на марка вх. 153885 ВИКИ СЪРВИСИЗ словна за услуги от класове 35,36, и 37 на МКСУ, поради което не са налице основанията на чл. 52, ал.1 във вр. чл. 12, ал.4 ЗМГО. На 17.05.2021 г. Вики сървисис ЕООД подава жалба до председателя на ПВ срещу решението от 18.03.2021 г. на състава по опозицията. Мундус Сървисисз АД е уведомен за подадената жалба и му е предоставен срок за отговор. Мундус Сървисисз АД депозира становище, в което обосновава теза за неоснователност на жалбата. На 16.02.2023 г. председателя на ПВ постановява оспорваното решение, с което приема жалбата срещу решението по опозицията за неоснователна. По същество приема, че нерегистрираната марка, за която впоследствие са подадени две заявки за регистрация са с висока степен на сходство с марката по опозицията, както и услугите са идентични и припокриващи се по своето естество. Относно използването на нерегистрираната марка в търговската дейност на дружество органът приема, че то се реализира чрез способите, изброени в чл. 13, ал.2 ЗМГО, но се различава от реалното използване. Сочи, че за да се приема, че една нерегистрирана марка е способна да идентифицира търговския произход на стоките и услугите, за които е използвана е необходимо да се отчете значимостта на използването от гледна точка на територията и постигнатия икономически ефект (продължителност, публично представяне и релевантен сектор). Посочил е, че спорът е относно използването на нерегистрираната марка за услуги, поради което същото ще се счита осъществено чрез използването й в търговската документация, реклама, промоционална дейност и други начини, позволяващи свързването на марката с конкретната услуга. Анализира представените доказателства по отделно и в съвкупност като обоснова извод, че същите не са достатъчни да докажат използване на марката в търговската дейност на опонента преди датата на заявката на атакуваната марка с необходимата продължителност, публично представяне и релевантен сектор. Сочи че повечето от доказателствата са насочени към подготвителни дейности (счетоводни услуги, реклама) за опериране на пазара на тези услуги, но не доказват достигането на информацията за предоставяните услуги до широк кръг релевантни потребители. Приема, че само един договор за извършени услуги по почистване на стойност 573, 48 лв. доказа стигане на информацията до релевантен потребител, от месец февруари 2019г., поради което не може да се обоснове продължителност и широка публичност на използването. С оглед посочено, председателя на ПВ оставя без уважение жалбата на Вики сървисис ЕООД на основание ч. 75, ал. 10, т. 3 ЗМГО . При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съдът приема, че актът е издаден в предвидената от закона форма, и при спазване на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗМГО. Съдът приема, че липсва нарушение на материалния закон. Очертава, че фактическият състав по чл. 12, ал.4 ЗМГО се състои от четири кумулативно съставени елемента: 1. нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България от действителния й притежател; 2. подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на заявка за регистрация на атакуваната марка, като ползването следва да продължава към момента на подаване на опозицията; 4. идентичност или сходство между атакуваната марка и нерегистрираната марка и техните стоки или услуги, което обуславя вероятност от объркване на потребителите. Посочва, че спорът е концентриран върху въпроса налице ли е действително търговско използване преди 14.02.2019 г. на нерегистрираната марка на територията на страната и постигнатия икономически резултата от това широко разпознаване на нерегистрираната марка като отличаваща услугите, предоставяни от опонента. Анализира по отделно представените договори, рекламни материали и други като за всеки извежда извод дали доказва или не действително търговско използване преди 14.02.2019 г. на нерегистрираната марка на територията на страната и накрая прави обобщен анализ на всички доказателства като заключава, че дружеството е предприело стъпки за популяризиране на дейността си и е започнало да сключва договори с клиенти, но не са достатъчни да обосноват използването на нерегистрираната марка в търговската дейност на дружеството-жалбоподателя преди 14.02.2019 г., тъй като в значителна част от доказателствата или въобще липсва дата или е посочена такава след 14.02.2019 г. , като последните се отчитат само относно изискването, че ползването продължава и към момента на подаване на опозицията, но могат да докажат ползване преди 14.02.2019г., каквото е основното изискване на фактическия състав. Съдът прави разграничение на фирменото наименование като такова идентифициращо търговския субект и марката като идентифицираща и отличаваща предлаганите от този субект стоки и/или услуги като заключава, че използването на фирменото наименование в търговската кореспонденция и книжа без в тях да е налична и марката не може да обоснове използване на самата марка за съответните услуги. Съдът отбелязва, като правилен извода на административния орган, че използването на марката в твърде кратък период от време (от 28.12.2018 г. до 14.02.2019г.) преди релевантната дата изключва извода, че тя се е наложила на пазара и е придобила отличителност за широк кръг потребители. Въз основа на всичко посочено първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразност на оспореното решение и липса на основания за неговата отмяна, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът на съда, че фактическият състав на относителното основание за отказ за регистрация на марка по чл. 12, ал.4 ЗМГО включва четири кумулативни елемента и лисата, на който и да е от тях е достатъчен, за да обоснове извод, че не е налице основанието за отказ. Съдът пълно и точно е индивидуализирал четирите елемента от фактическия състав по чл. 12, ал. 4 ЗМГО, поради което настоящият съд не следва да ги преповтаря. Правилно съдът се е съсредоточил само върху спорния въпрос - налице ли е действително търговско използване преди 14.02.2019 г. на нерегистрираната марка на територията на страната и постигнатия икономически резултата от това широко разпознаване на нерегистрираната марка като отличаваща услугите, предоставяни от опонента, отговорът на който е залегнал като фактическо основание за издаването на оспорения акт. Проверката на съда се отнася винаги и само до фактическите основния посочените от административния орган, издател на акта като основание за издаването на последния и правилно им подвеждане под съответното правно основание. В случая издателят на акта не изложил факти относно вероятността от объркване на потребителите при разграничаването на идентичните и сходни стоки и/или услуги предоставяне под атакуваната марка и тези под нерегистрираната такава, поради което неоснователен е доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не се произнесъл по този въпрос. Съдът не е дължал произнасяне по този въпрос, тъй като той не е част от фактическите и правни основания на оспорения акт. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на административния орган, потвърден от съда, че опонентът развива търговската си дейност едва от 28.12.2018 г. и до релевантната дата 14.02. 2019 г. са по-малко от два месеца, в които въпреки предприетите подготвителни мерки (счетоводно и рекламно подсигуряване на дейността) нерегистрираната марка не се е наложила на пазара и не е станала разпознаваема от широк кръг релевантни потребители, предвид сключването на само един договор в този период за почистване, останалите договори са след 14.02.2019 г., поради което не е налице широко действително търговско използване преди 14.02.2019 г. на нерегистрираната марка на територията на страната и постигнат икономически резултата от него, който да обосновава отказ за регистрация на атакуваната мярка. Правилно съдът отчита, че значителна част от представените доказателства или нямат дата или имат такава след 14.02.2019 г. и не могат да обосноват по ползване преди релевантната дата, каквото е изискването на закона. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно не е зачел доказателствата относно осъществената рекламна кампания във фейсбук и относно използването на нерегистрирана марка в търговските му книжа. Споделят се мотивите като правилни и съответни на доказателствата по делото и закона на съда, разликата между фирменото наименование и нерегистрираната марка , както и относно рекламната дейност. Периодът на използване и неговият мащаб не са достатъчни да обосноват наличието на обследвания елемент от фактическия състав по чл. 12, ал.4 ЗМГО до какъвто извод стига и съда. Налага се извода, че е правилно, съответно на закона и доказателствата по делото, е заключението на съда, че не е налице елемент от фактическия съставна основанието за отказ за регистрация по. чл. 12, ал. ЗМГО, а именно нерегистрираната марката да е действително търговско използвана преди 14.02.2019 г. на територията на страната и постигнатия икономически резултата от това да е широко разпознаване на нерегистрираната марка като отличаваща услугите, предоставяни от опонента от тези на атакуваната марка. Изискването е за кумулативно наличие и на четирите елемента, поради което липсата на един от тях обоснова законосъобразен извод, че липсва основание за отказ за регистрация на атакуваната марка и правилно председателя на ПВ е отхвърлил искането за това. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от процесуалния представител на ответника председателя на ПВ искане за пресъждане на сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Другият ответник изрично е заявил в съдебно заседание, че не претендира разноски. Председателят на ПВ е представляван от юрисконсулт в производството следва да му бъде пресъдено възнаграждение за юрисконсулт, което съдът на основание чл. 143, ал.3 АПК вр.чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд