Решение № 10826 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2013 г.

Решение № 10826 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Светлозаров Станев, в качеството му на представляващ "Станевигруп" ООД, срещу решение № 442 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 549 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 151103241 от 6.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 233 от 4.05.2012 г. на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, с което му е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 10 013.60 лв. по четири фактури, издадени от ЕТ "Ем Ел Джи - Мариян Георгиев", с предмет "пясък, тухли, желязо и други строителни материали" и начислена лихва за забава в размер на 1 955.51 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчен период м. 02.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Константин Калчев. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 151103241 от 6.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 233 от 4.05.2012 г. на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството, в изпълнение на решение № 374 от 1.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново, по прилагането на ЗДДС за данъчен период м. 02.2010 г., като е отказано правото на данъчен кредит по четири броя фактури № 57 от 8.02.2010 г., № 60 от 24.02.2010 г., № 64 от 26.02.2010 г. и № 66 от 27.02.2010 г., издадени от ЕТ "Ем Ел Джи - Мариян Георгиев", на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предметът на доставките е "пясък, тухли, желязо и други строителни материали". В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните в административното производство и в съдебното производство писмени доказателства, включително гласни доказателства - разпит на свидетеля Милен Димитров Антов, сочен като пълномощник на едноличния търговец, пряк доставчик по процесните доставки, изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, както и такива относно последваща реализация на стоките, предмет на фактурите. Съдът е отговорил и на възраженията, повдигнати в първоинстанционната жалба. Изложил е също подробни правни изводи и преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е отграничил основният спорен момент по делото, който е относно реалното осъществяване на процесните доставки. По делото още в ревизионното производство е установено, че данъкът по процесните доставки е начислен, както и при доставчика има седем лица, работещи по трудово правоотношение. В административната преписка има декларация от лицето Мариян Георгиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Ем Ел Джи-Мариян Георгиев", доставчик по процесните доставки, че не знае да има регистрирана фирма и не притежава документи за регистрация, както и счетоводни, и други документи. Обяснил е също, че е предоставял личната си карта на лицето Милен Антов, което според него е регистрирало фирма на негово име. Впоследствие физическото лице Мариян Георгиев е декларирало пред ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, че е наясно с дейността на фирмата, като е упълномощило лицето Милен Антов да работи от негово име и за негова сметка. В хода на административното производство са представени доказателства по повод процесните доставки - фактури, договори за доставки, приемо-предавателни протоколи, копия от пътни листове, копия от РКО, хронологична ведомост, които не са приети от органа по приходите като годни доказателства - истински, верни и автентични, а съдът е отчел и фактът, че и в съдебното производство не е извършена проверка на доставчика от съдебния експерт. Освен оспорването на тези частни документи, които имат само формална доказателствена сила, нямат материална доказателствена сила и последната се преценява с оглед останалите данни по делото, след като са оспорени, съдът конкретно се е позовал, и на липсата на пълномощно по отношение на лицето Милен Антов, за което се твърди, че е издавало и подписвало документи от името и за сметка на едноличния търговец във връзка с дейността му, и конкретно тези по повод предаването на предмета на доставките. Правилни са изводите на съда, че не се доказва по категоричен начин извършване на упълномощаване по отношение на Милен Антов от 1.06.2009 г., след като не е представен оригиналът на същото, не е поискано назначаване на графологична експертиза, а и обясненията на упълномощителя Мариян Георгиев от 7.06.2010 г. изрично съдържат изявление, че не знае да има регистрирана фирма и не притежава документи за такава. Въпреки че не кредитира посочените събрани писмени доказателства, съдът с оглед доказване на правнорелевантния факт на прехвърляне на правото на собственост, и оттук на реалността на доставките, добросъвестно е направил подробно изложение относно процесните приемо-предавателни протоколи и пътни листове, като е констатирал разминаване в данните, които съдържат и конкретно относно датите. Точен е аргументът на съда, че фактът на отчитане на гориво в счетоводството на жалбоподателя, изписани директно като разход, не може да се обвърже дори и само по счетоводни данни с транспортирането на процесните стоки. Също така счетоводното третиране на доставките при ревизираното дружество - получател не се явява достатъчно, за да обоснове извод за тяхната реалност. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е игнорирал и изопачил фактите при тълкуване на събраните доказателства - писмени и гласни, и доказателствените средства - съдебно-счетоводната експертиза. Некоректен е неговият довод относно съсредоточаване от страна на съда, при разглеждане на делото, върху обстоятелствата, свързани само с доставчика. Самият механизъм на облагане с ДДС изисква като основна предпоставка за правилното и законосъобразното му осъществяване, облагаемите доставки да са действително осъществени, поради което се прави анализ и при двете страни по тях. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както на ответната страна по касационната жалба, понеже такива са й присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение