Решение № 6065 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12784/2017 г.

Решение № 6065 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12784/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от Председателя на Държавна агенция по бежанците /ДАБ/, представляван от юрк. Славова – Трайкова, а втората е подадена от А. У., [гражданство], представляван от адв. Сепетлиев. И двете са насочени срещу Решение № 577 от 01.09.2017 г., постановено по адм. дело № 698/2017 г. по описа на Административен съд - Х. Със същото е отменено Решение № 10187/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ, в частта, с която на А. У. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне. В частта относно предоставяне на статут на бежанец, жалбата е отхвърлена. С касационната жалба на Уалид се обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу Решение № 10187/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ за предоставяне статут на бежанец е отхвърлена. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут. С касационната жалба на Председателя на Държавна агенция по бежанците се обжалва съдебното решение на АС - Х. в частта му, в която е отменено Решение № 10187/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. У. не се явява и не се представлява, депозира писмен отговор или писмени бележки по същество. Касационният жалбоподател, Председателят на ДАБ, редовно призован изпраща представител юриск. Минкова, която поддържа жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. По касационната жалба на А. У.: Върховният административен съд, трето отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решение № 577 от 01.09.2017 г., постановено по адм. дело № 698/2017 г. по описа на Административен съд - Х. е правилно в обжалваната му от касатора част. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него поотделно и в тяхната цялост, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Уалид факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Основателно е прието от съда, че причините за напускане на Афганистан са от друг характер, които не са сред основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. По касационната жалба на Председателя на ДАБ: Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който в атакуваната му част е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решение № 577 от 01.09.2017 г., постановено по адм. дело № 698/2017 г. по описа на Административен съд - Х. в частта, в която е отменено Решение № 10187/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ и преписката е върната на административния орган, е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за произнасяне от страна на Председателя на ДАБ относно основанието за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, от ЗУБ при неизяснена фактическа обстановка. В хода на административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства относно личното положение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият пребивава в Република България, влязъл нелегално през гората от Турция, следствие на раняването му в провинция Баглан. Правилно административният съд се е позовал на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета и Член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно АС Х. е установил, че използваната от органа справка е от дата 28.02.2017 г., а решението е постановено цели три месеца след това, което не оправдава думата "актуална", съотв. сочи на неизпълнение на задължението на органа да обоснове своя извод за приложимост или не на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ с действителното актуално положение и ситуация в Афганистан и района от където идва търсещият закрила град К. – столицата на страната. Върховен административен съд, състав на трето отделение счита, че изводите на съда относно допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка са обосновани. Видно от обжалваното решение, съдът е констатирал, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършена едностранна, при непълна и неактуална към дата на неговото решение информация. В конкретния случай от данните, изложени в справката, съдът правилно е установил, че нивото на насилие в Афганистан непрекъснато ескалира, а освен това е от такова естество, че е насочено предимно към цивилни лица - факт, който е и общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК и на чл. 155 от ГПК. Правилно е установено по делото, че в периода след решението на ответника, в Афганистан се извършват актове на насилие от страна на лица, групи или организации, включително и терористични актове, с голям брой убити и ранени цивилни лица, пораждащи основателни притеснения за сигурността в страната. Това оборва преценката, до която е достигнал органа както правилно е заключил съда. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС намира касационната жалба на Председателя на ДАБ срещу Решение № 577 от 01.09.2017 г., постановено по адм. дело № 698/2017 г. по описа на Административен съд – Х. за неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение