Решение № 2376 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2020 г.

Решение № 2376 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 206/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 4796/2019 г. на Административен съд София – град /АССГ/. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – "Свик" ООД, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание, оспорва основателността й. Твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът – "Електроразпределение Юг" ЕАД не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № Ж – 172/01.04.2019 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е прекратено административното производство, образувано по жалба № Е-12-00-12/09.01.2019 г. срещу начислението на цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект с абонатен № 1000356064 на "Свик" ООД. Съдът е осъдил КЕВР да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 372 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение, съдът след като е изяснил фактическата обстановка по делото и при спазване на приложимите правни норми, е приел, че решението на КЕВР е постановено в изискуемата от закона форма, правилно приложение на производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е изложил, че разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, изрично установява задължението на потребителите да заплащат утвърдената от регулатора цена за достъп до и цена за пренос по електроразпределителната мрежа на оператора. Следователно всички крайни клиенти са задължени да заплащат фиксираните цени за всички мрежови услуги, включително и тези за достъп и пренос, като цената за достъп до разпределителната мрежа е определена като единна за всички потребители, присъединени на ниво средно и ниско напрежение. Съдът е установил, че за дължимостта на цена за пренос и за достъп до мрежа на съответно ниво на напрежение /високо, средно, ниско/, от значение е обстоятелството къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената електрическа енергия. За изясняване на тези обстоятелства по делото е изслушана съдебно – техническа експертиза, която да установи дали средството за търговско измерване /СТИ/ е поставено в съответствие с нормативните изисквания или съобразно правилата, уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Съдът е приел, че правилното поставяне на СТИ е от решаващо значение за дължимостта на цената за пренос на електрическа енергия, а в случаите, когато потребената електрическа енергия е измерена в места, различни от уговорените от страните или нормативно определените, това измерване не може да бъде основа за изчисляване на цената за пренос. В конкретния случай е установено, че съоръжението – собственост на жалбоподателя е присъединено на ниво средно напрежение, поради което същият следва да заплаща цена за пренос на ниво средно напрежение, а не за ниско напрежение. Преценката на административния съд за материална незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР е правилна. Пред Комисията за енергийно и водно регулиране е постъпила жалба от "Свик" ООД срещу неправилно фактурирана сума от "Електроразпределение Юг" ЕАД за извършена услуга "пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение" за периода от 01.07.2008 г. до 31.10.2018 г. По жалбата е постановено оспореното решене на КЕВР, с което органът е прекратил образуваното по жалбата производство, без да се произнесе по същество на изложените в жалбата оплаквания. Единствено в мотивите на решението е посочено, че съгласно подписания от страните договор за достъп и пренос до електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, и приложение № 1 към договора, "мястото, в което се измерва доставената енергия за обекта на жалбоподателя е на страна ниско напрежение в главно разпределително табло на трафопоста". В акта е изложено още, че в писмо "Електроразпределение Юг" ЕАД е разяснило на "Свик" ООД, че за да се измести мястото на измерване от страна ниско напрежение, на страна средно напрежение на трафопоста, за да се преустанови начисляването на цена пренос през мрежа ниско напрежение, жалбоподателят следва да подаде искане за проучване за промяна на условията по присъединяването. Подобни действия не са предприети от жалбоподателя, поради което органът е изложил, че жалбата на "Свик" ООД е неоснователна и не следва да бъде уважена. Същевременно в диспозитива на решението на КЕВР липсва подобно произнасяне, доколкото е извършено прекратяване на административното производство по жалбата. При проверката за законосъобразност на акта, след анализ на доказателствата, първоинстанционният съдът правилно е приел, че решението на регулаторния орган е незаконосъобразно. Съдът е изложил правилни аргументи, че "Свик" ООД е присъединено на ниво средно напрежение /което не е спорно по делото/, поради което следва да заплаща цена за пренос на средно напрежение, но не и такава за ниско напрежение. Измерването на електрическата енергия се осъществява чрез средство за търговско измерване, като за дължимостта на цената за пренос са от значение мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа и мястото, на което е монтирано средството за търговско измерване на електрическа енергия. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че всички събрани в хода на административното производство документи сочат, че търговската измервателна група на обекта на жалбоподателя е изградена и се намира на ниво ниско напрежение от момента на присъединяване на обекта, съгласно одобрените проекти на етап присъединяване, както и че съгласно подписаните от страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 2418/24.02.2015 г. и Приложение № 1 към него, мястото в което е договорено да се измерва доставената енергия за обекта на жалбоподателя е на страна ниско напрежение в главно разпределително табло на трафопоста. В тази връзка следва да се отбележи, че в цитирания договор за достъп и пренос на електрическа енергия липсва подобна договорка, като в чл. 13, раздел IV от договора - "Измерване и управление на данните от измерването" е посочено, че измерванията се извършват със средства за търговско измерване, собственост на ЕВН ЕР, регистрирани и експлоатирани съгласно изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове, издадени на негово основание. В чл. 14 от договора, е посочено, че ЕВН ЕР създава, поддържа и администрира база данни от измерването за всички ползватели на мрежата, присъединени към мрежата в съответствие с ПИКЕЕ. В тази връзка административният съд правилно е приел, че мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със СТИ и/или предоставено мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, в приложимата му редакция, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната на по – високото напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Доколкото по делото е безспорно установено, че дружество е присъединено на ниво средно напрежение и не се установява наличието на изрична уговорка между страните по договора електрическата енергия да бъде измервана на ниво ниско напрежение, то съгласно цитираните по горе разпоредби на ПИКЕЕ, дружеството следва да заплаща цена за пренос на електрическа енергия, измерена на ниво средно напрежение, но не и на ниво ниско напрежение. Като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила. На осн. чл. 173, ал. 2 АПК и тъй като естеството на спора не позволява разрешаването му от съда по същество, преписката следва да се изпрати на КЕВР за произнасяне по същество по жалбата на "Свик" ООД, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение