Решение № 9407 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5129/2009 г.

Решение № 9407 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5129/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов КАСАТОРИТЕ са обжалвали поотделно решението от 30.12.2008 г. по адм. д. № 10739/08 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, с която са отхвърлени жалбите им срещу решение от 15.07.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), налагащо имуществени санкции в различни размери на всеки от тях за сключено помежду им на 15.12.2007 г. забранено споразумение за определянето на минимален размер на застрахователните премии и максимален размер на посредническите комисионни възнаграждения по предоставяни от тях застраховки "гражданска отговорност" на водачи на МПС, и постановяващо прекратяване на нарушението. С касационната си жалба един от касаторите е направил и искане за преюдициално запитване. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. КОМИСИЯТА оспорва касационните жалби, прокурорът дава заключение, че са неоснователни. По искането за преюдициално запитване. 1. Неоснователно е искането за питане дали чл. 6 от Регламент № 1/2003 г. на СЕС (регламента) оправомощава националния съд да контролира изпълнението на задълженията на националния орган по конкуренция (НОК) по чл. 11, § 3 и 4 от регламента да уведомява Европейската комисия (ЕК) съответно за началото на образувано от него производство за разследване на предполагаемо нарушение по чл. 81 и 82 ДЕО и за проекта си за решение по случая. Съгласно чл. 6 от регламента националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 81 и 82 от ДЕО. Двете норми от договора уреждат съответно забраната на картелните споразумения, решения и съгласувани практики и забраната за злоупотреба с господстващо положение, засягащи общия пазар, и като такива са материалноправни. Те не уреждат по никакъв начин съдебния контрол върху процедурните правила по разследване от НОК на предполагаемите нарушения на тези забрани. Оправомощавайки националните съдилища да прилагат чл. 81 и чл. 82 ДЕО, чл. 6 от регламента ги оправомощава чрез подвеждане на фактите под хипотезите на тези норми да установяват налице ли е забранено споразумение, решение или практика, респ. налице ли е злоупотреба с господстващо положение. В същия смисъл понятието прилагане на чл. 81 и чл. 82 ДЕО е употребено в чл. 1 от регламента, както и в чл. 4 и 5, оправомощаващи ЕК и НОК, които очевидно не осъществяват какъвто и да било съдебен контрол, също да прилагат тези членове от договора. Не може да има, следователно, разумно съмнение в това, че сам по себе си чл. 6 от регламента не оправомощава националния съд за съдебен контрол върху процедурата, по която НОК разследват предполагаеми нарушения по чл. 81 и чл. 82 ДЕО. Смисълът и значението на разпоредбата са ясни, поради което искането за тълкуването й следва да се отхвърли - чл. 629, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. 2. Неоснователно е и искането за питане каква е продължителността на 30-дневния срок по чл. 11, § 4 от регламента за уведомяване на ЕК за проекторешението на НОС. От съпоставката на различните езикови версии на разпоредбата е несъмнено, че ЕК следва да бъде уведомена най-малко 30 дни преди приемането на решението на НОК. Така се тълкува срокът и в т. 44, 46 и 47 от Известие № 2004/С 101/03 (известието). Целта му е да предостави на ЕК достатъчно време за преценка да приложи ли правомощието си по чл. 11, ал. 6 от регламента за изземване на случая в интерес на съгласуваното приложение на общностните правила за конкуренция, поради което разпоредбата не търпи друго разумно тълкуване освен това, че 30 дни е минималната, а не максималната продължителност на този срок. Искането и в тази част следва да бъде отхвърлено - чл. 629, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. 3. Неоснователно, най-сетне, е искането за питане дали неприлагането на практика на забраненото споразумение е смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 23, § 3 от регламента. Разпоредбата се отнася до налагането на санкции от ЕК, не от НОК, затова е без значение за правилното решаване на делото. Искането следва да се отхвърли и в тази част - чл. 628 ГПК вр. чл. 629 ГПК и чл. 144 АПК. По касационните жалби. Те са подадени в срок и са неоснователни. 1. Неоснователни са касационните оплаквания за нарушение на материалния закон. Законът забранява самото сключване на споразумения с цел определянето на цени - чл. 81, ал. 1, б. "а" ДЕО и чл. 9, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и чл. 10, ал. 3, т. 1 ЗЗК (отм.). Определянето на цени или търговски условия само по себе си ограничава конкуренцията, затова определящите ги пряко или косвено споразумения, решения и съгласувани практики представляват нарушения независимо от конкретната цел на определянето на цените, степента на тяхната определеност, формата на споразумението, годността му да породи валидни правни последици или практическото му прилагане, каквито са, обобщено, оплакванията в касационните жалби. Обратното би означавало споразумението, решението или съгласуваната практика да не са забранени, но да е забранено изпълнението им. 2. Мотивите, с които е сключено споразумението, следователно, са неотносими към правилността на решението на КЗК и на потвърждаващото го съдебно решение, затова касационните оплаквания за недопускането на доказателства, включително експертиза, за установяване на икономическата им обоснованост са неоснователни. Неотносими са били и обстоятелствата относно представителната власт на служителите на юридическите лица, участвали в споразумението, която би била от значение за гражданскоправния му режим, не и за този по чл. 9, ал. 1 ЗЗК (отм.), от значение за който е само насочеността му към определено поведение на съответните стопански субекти. За предприятията, ненадлежно представлявани при подписването на процесния меморандум, ако това е било така, той би представлявал съгласувана практика като равностоен предмет на забраната. 3. Неоснователно е касационното оплакване, че производството пред КЗК е било образувано преди изтичането на срока по чл. 11 ЗЗК (отм.) за искане за освобождаване от забраната за споразумение. Законът не изисква изтичането на този срок като административнопроизводствена предпоставка за образуването на производството по разследване на нарушението. Наличието на висящо производство по такова искане, включително образувано след производството по разследването, би било основание единствено за спиране на последното - чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. При липсата му административно производствено нарушение не е налице. 4. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато от КЗК съществено административнопроизводствено нарушение поради неуведомяване на Европейската комисия за образуваното пред КЗК производство за разследване и на проекта за решение по него. а. Регламентът има пряко приложение, поради което задълженията за уведомяване по чл. 11, § 3 и 4 от него са били част от процедурата пред КЗК по постановяване на решението, а изпълнението им е подлежало на съдебен контрол по силата на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 3 АПК и чл. 64, ал. 1 ЗЗК. б. Установено е, че Европейската комисия (ЕК) е била информирана за производството и за проекта чрез съобщения в Европейската мрежа за конкуренция. Нотификациите са били достатъчно доказателство за това. Първоинстанционното решение не съдържа установяване за момента на уведомяване за проекторешението. в. Задължението за уведомяване за производството е било изпълнено, поради което касационното оплакване за неизпълнението му е неоснователно от фактическа страна. Независимо от това, нарушаването му не би било и съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Това уведомяване е от значение за възможността за преразпределение на случая между разследващите органи с паралелна компетентност в рамките на Европейската мрежа за конкуренция (ЕК и НОК) по съображения за процедурна ефективност (срв. раздел 2 от известието). Обменът на информация в мрежата не създава и не засяга както правомощия на НОК (арг. чл. 13 от регламента), така и права на предприятията, които не могат да искат случаят да бъде разгледан от точно определен орган (срв. т. 4 и т. 31 от известието). г. За разлика от това, задължението за уведомяване за проекторешението на НОК осигурява възможност за изземване на случая от ЕК по съображения за кохерентност на политиката и практиката по конкуренция - чл. 11, § 6 вр. § 4 от регламента и раздел 3 от известието. Прилагането от ЕК на това й правомощие едновременно отнема компетентността на НОК и препятства постановяването на предвижданото решение, утежняващо правното положение на предприятията. Задължението, следователно, е от значение за валидността и съдържанието на решението на НОК, затова пълното му неизпълнение, т. е. липсата на уведомяване, съществено опорочава решението. Постановяването на решение от НОК след уведомяване, но преди изтичането на 30-дневния срок по чл. 11, § 4 от регламента, също би било съществено производствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, ако в 30-дневния срок, макар и след постановяване му, ЕК е образувала производство, за което няма пречка (срв. т. 57 от известието). Напротив, когато такова производство не е образувано, както е в случая, нарушението няма да е съществено. Отмяната на решението на КЗК и подновяването на процедурата пред нея само на това основание би било безцелно, защото срокът за изземване така или иначе е вече изтекъл и инструментът, който обслужва, не може да бъде приложен. Несъбирането от съда на доказателства за момента на уведомяване за проекторешението на КЗК в конкретния случай, следователно, не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. 5. Единствените правнозначими за нарушението факти - съществуването и съдържанието на споразумението, са били установени от незасекретените доказателства по делото, поради което непредоставянето от КЗК на страните на засекретените такива, вън от възможната му правомерност, не представлява административнопроизводствено нарушение, което да е съществено по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 АПК. Не е такова нарушение и постановяването на решението на КЗК в деня на заседанието преди изтичане на срока за произнасяне. 6. Неоснователни са касационните оплаквания, че споразумението е подлежало на освобождаване от забраната. Задължително условие за неприложимостта й е осигуряването на потребителите на справедлив дял от получените ползи - чл. 81, ал. 3 ДЕО, чл. 13, ал. 1 ЗЗК (отм.). Потребителите на застраховки "гражданска отговорност" по хипотеза не могат да се ползват от определените със споразумението цени, тъй като интересът им е действителният размер на застрахователната премия, минимално необходим за пълното обезщетяване на вредите от застрахователното събитие, да се определя единствено от пазара така, че да е достъпен за тях и когато е под определения със споразумението. Регламент № 358/03 г. ЕК, на който се позовават касаторите, не въвежда различен режим, тъй като няма за предмет споразуменията за определяне на цени. 7. Неоснователни, най-сетне, са касационните оплаквания относно размера на имуществените санкции. Сключването на споразумението за цени представлява формално (на просто извършване) нарушение, поради което неприлагането му в практиката не елемент от фактическия му състав и не може да е смекчаващо обстоятелство. Точно съответствие между размера на санкциите и размера на пазарния дял на съответните застрахователи пък не може да се изисква, тъй като делът е само едно от комплекса обстоятелства, определящи размера на санкцията. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд