Решение № 4071 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2010 г.

Решение № 4071 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Валерия Цветкова Геновска от гр. София против решение от 23.07.2009 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "з" отделение по адм. дело № 670/2005 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата й срещу писмен отказ № РД - 54 - 380 от 02.08.1999 г. на Кмета на Столична община с който е оставил без уважение искане на Иван Борисов Димитров, Ирина Борисова Тодорова, Борислав Светославов Тодоров, Мария Атанасова Тодорова, Илияна Светославова Тодорова, Цветко Георгиев Геновски, Валерия Цветкова Геновска, Галинка Цветкова Захариева и Здравко Цветков Геновски за отмяна на отчуждаване на имот пл. № 8 - стар от кв. 244 - стар по плана на местността "Подуяне - Редута", отчужден със заповед № 3061/25.05.1948 г. - за озеленяване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в неспазване на сроковете за издаване на съдебното решение и сроковете за представяне на съдебно техническата експертиза, назначена по делото. Поради това не могла да се запознае с нея и предвид здравословно неразположение не могла да вземе адекватно отношение по заключението, поради което се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с нова оценка на доказателства, включително и тези представени с касационната жалба и назначаване на нова техническа експертиза. Поддържат се също така доводи за неправилност вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Ответникът, Кметът на Столична община не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, постановено при обективно установени факти, от които съдът е направил обосновани правни изводи за отсъствие на основания за отмяна на акта за отказ от отмяна на отчуждаването на имот № 8 - стар, кв. 224 по плана на кв. Подуяне - Редута, отчужден със заповед № 3061/25.05.1948 г. за озеленяване и улица. Не се установява имотът да е отчужден от наследодател на касатора. Отчужден е от Гроздан Мишев Колев, за когото няма данни да е наследодател на касатора. От приетата без оспорване СТЕ се установява, че са изпълнени мероприятията, за които имотът е отчужден - улица и залесяване с дървета и храсти. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността /ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/, образувано по жалба на касаторката срещу отказ на кмета на общината за отмяна на отчуждаване относно имот пл. № 8 - стар, от кв. 244 стар по плана на местност "Подуяне - Редута", отчужден със заповед № 3061/25.05.1948 г. - за озеленяване. Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа при приетото от административния орган, че имота е бил отчужден от трето лице, за което в жалбата се твърди, че то е придобило само част от имота от наследодател на жалбоподателката и останалата част е тяхна собственост. Наред с това се твърди, че мероприятие озеленяване в имота не е било реализирано, а реализираното мероприятие улица засяга само малка част и остават 1100 кв. м за възстановяване. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че няма данни имота да е бил отчуждаван от наследодател на жалбоподателката и от друга страна, не е налице и материална предпоставка за отмяна на отчуждаването - имота да съществува във вида в който е бил отчужден, тъй като в него са реализирани мероприятия улица и озеленяване. При установеното от фактическа страна е прието, че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСОНИ поради което отказа на административния орган е законосъобразен, а жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Съдът при разглеждане на делото при спазване на съдопроизводствените правила е осигурил в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на процесуалните права на касаторката. В съдебното заседание проведено на 25.11.2008 г. са приети представените от нея доказателства и са й дадени указания за представяне на други за установяване на идентичност на имота, описан в крепостен акт с имота по отношение на който се иска отмяна на отчуждаването. Дадени са указания също така за установяването на материалните предпоставки по ЗВСОНИ за отмяна на отчуждаването. На следващо място, съдът е формирал съществените си изводи включително и от фактите, установени от заключение на съдебно техническа експертиза, прието в заседанието, проведено на 28.04.2009 г. в което жалбоподателката е присъствала лично и е нямала въпроси към експертизата и е изразила становище да се приеме. Експертизата е била представена в съда на 22.04.2009 г. с констатации от съда за спазване на срока по чл. 157 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК /отменен/ но приложим на основание § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК /нов от 2007 г./ в който се предвижда, че висящите дела се довършват по досегашния ред и според който срокът за представяне на заключението в съда е най малко пет дни преди съдебното заседание. При тези данни са неоснователни доводите за нарушения допуснати от съда с които правото на защита на жалбоподателката е било нарушено. Същата е имала възможността, предоставена от закона да се запознае със заключението на експертизата преди провеждане на съдебното заседание, могла е да го оспори в съдебно заседание ако не е била съгласна с него или да зададе въпроси, както и да иска отлагане на делото поради причини които не и дават възможност да защити правата си. Видно от протокола по делото, не се установяват никакви факти и обстоятелства от посочените в касационната жалба, които да се квалифицират като нарушения на съдопроизводствените правила и касационно основание за отмяна на решението. Неоснователни са и доводите относно установените със заключението на експертизата факти. Както се посочи, заключението е било прието като неоспорено от страните и съдът е основал изводите си на него при спазване на материалния закон и процесуалните правила като е извел обосновани фактически и правни изводи. В касационното производство съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства несвързани с касационните основания, а последните се установяват с писмени доказателства - чл. 219 АПК. Или, в настоящето производство не могат да бъдат разглеждани възражения срещу заключение на експертизата, което не е било оспорено и така да се формират изводи за нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Също така, не могат да се ценят доказателства относно факти по съществото на спора, но и да бяха допустими, представените писмени такива с касационната жалба не променят изведения правен извод на съда за неоснователност на жалбата на първо място, поради недоказване на собствеността върху имота, за който се иска отмяна на отчуждаването и на второ, че не е налице материална предпоставка за това - имотът да е във вида в който е отчужден. При изложените по горе съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение