Решение № 1052 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на СКАЛМЕКС ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: [номер] със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица], представлявано от М. Дечева, чрез адв. Илчев, срещу Решение 1116 от 14.06.2023 год., постановено по адм.дело 3016/2022 год. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р- 16001622000109-091-001/13.07.2022г., издаден от А. Дончева - началник сектор Ревизии , възложил ревизията и П. Даскалова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 533/01.11.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 41 860,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18 722,52 лв. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез юрк. Бъчварова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Обсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови крайния резултат, съдът е приел, че в съдебното и ревизионното производство е установено, че съставените от дружеството протоколи не са съпроводени с документи и отчетност, от които да се установява датата на производство и срокът на годност на всяка партида или стоково-материален запас, както и с такива, от които да е видна връзката между съставените протоколи за брак и причините за бракуването на стоките и водената от лицето счетоводна отчетност не предоставя възможност за контрол на заприхождаването и изписването на материалните запаси по партиди. Посочено е, че няма представител на съответните органи, осъществяващи съответния контрол - ДВСК, БАБХ, РИОКОЗ или др. под., нито съставен акт от компетентен орган, който да удостоверява изтичането на срока на годност на стоките, както и че е налице липса на документи, доказващи последващото третиране на бракуваната продукция.

Върховният административен съд - състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Така направените изводи, че следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от 3ДДС, като изключението предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС е неприложимо, настоящият състав намира за необосновани. Независимо, че са обсъдени събраните по делото доказателства поотделно, то при съвкупния им анализ първоинстанционният съд е достигнал до неправилни заключения.

Безспорно е обстоятелството, че бракуваните стоки: олио и кюспе са храна по смисъла на чл. 2 от ЗХ (отм., но действащ към ревизирания период) и с оглед на това следва да се приложи чл. 20, ал. 1 и § 1 т. 4 от Закона за храните (отм., но действащ към ревизирания период). Съгласно изричната забрана, регламентирана в чл. 20 от ЗХ (отм.), не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

1. не е безопасна за консумация от потребителите;

1. уврежда или може да увреди здравето на хората;

1. е негодна за консумация от хората.

Именно в тази връзка с изричните констатации на вещото лице е доказано, че бракувана продукция /олио и кюспе/ е с изтекъл срок на годност. Последният е посочен изрично на 12 /дванадесет/ месеца, считано от датата на производство, съгласно утвърдените браншови стандарти. Посочен е и самият Браншови стандарт (Б 01/2016) за рафиниране на слънчогледово масло, Раздел 3 Изисквания към готовата продукция; т.8 Съхранение и транспорт: Максималният срок на трайност е 12 месеца и се определя от датата на производството на рафинираното масло, а не от датата на бутилиране; В Справка за бракуване на продукция по партиди и срокове на годност в количество и стойност за м.Януари 2018 год. /Таблица 1.3/ са отразени партидите и сроковете на годност. Категоричен е изводът в Заключението на вещото лице, че от гледна точка на браншовите стандарти към периода месец Януари 2018 година е налице основание за бракуване на процесиите стоки. Заключението на вещото лице, в съвкупност с представените още в ревизионното производство Заповед за провеждане на инвентаризация 1 от 05.01.2018 год. и Протокол за бракуване на стоки от 08.01.2018 год., ведно с безспорното правилно счетоводно отразяване на бракуването, по един безспорен начин доказват, че бракуваните стоки са с изтекъл срок на годност, като и доказват наличието на предпоставки за бракуването на стоки, спазвайки принципа на документална обоснованост. Респективно, налага се изводът, че е налице и хипотезата, обуславяща приложението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС при брак на стоки вследствие на изтекъл срок на годност. Неправилно и незаконосъобразно органите по приходите, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС са начислили ДДС в размер на 41 860,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18 722,52 лв. за бракуваните стоки.

Този извод не се опровергава от липсата на представени документи относно къде и по какъв начин са унищожени стоки, тъй като тези обстоятелства не са част от фактическия състав, обуславящ приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Следва да се посочи, че няма нормативно установени реквизити за изготвянето на документи за брак, а процесните протоколи съдържат минимално изискуемата се информация, предвидена в чл. 7, ал. 2 ЗСч. В тях са посочени наименованието на дружеството, номера на заповедта, въз основа на която са съставени, имената на членовете на комисията, наименование на констатираните при фактическия преглед на място материалните запаси, мярка, количество, цена, стойност и причина за бракуването - изтекъл срок на годност. След като стоките не са годни за продажба и следва да бъдат изтеглени от пазара, то следва да се приеме, че бракуването им, осъществено по предвидения с вътрешно - фирмения стандарт ред, се субсумира в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, изключваща прилагането на корекционния механизъм по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В същото време, следва да се посочи, че по делото са представени доказателства за създадена организация, потвърдена с документи, за последващото третиране /унищожаването/ на бракуваната продукция. Снети са свидетелски показания от лице - работник /св.Кепев/ през процесния период на длъжност обслужващ работник промишлено производство в маслобойната фабрика на СКАЛМЕКС ЕООД, находяща се в село Мало Конаре, община Пазарджик. Изрично се посочва, че отпадъчното кюспе, примесено с олиото, което е бракувано и отделено от прясното олио, работниците във фабриката, включително и той - свидетеля Кепев, са го използвали за гориво на котела. В съдебно заседание по делото проведено на 22.03.2023 год. е представен и приет като писмено доказателство Проект за реконструкция на котелна инсталация за маслобойната в с.Мало Конаре, изготвена от инженер - проектант и входиран в Държавна агенция по метрология и технически надзор с вх. 298/ 22.11.2004 год., от прочита на който е видно, че котелното съоръжение на дружеството СКАЛМЕКС ЕООД, изначално е пригодно да гори кюспе и олио.

Основателно е и касационното оплакване, че няма изискване по закон в производството по бракуването да участват административни органи от вида на посочените - ДВСК, БАХБ, РИОКОЗ и др. подобни, същите протоколират констатациите си само в рамките на административни производства, които те инициират в съответствие със закон. Именно поради законовото им неучастие мотивите на съда в тази насока са неоснователни, без да се сочи по силата на коя разпоредба, по кой закон и рамките на коя процедура същите са призовани да участват.

Като е достигнал до друго крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е основателно. В полза на СКАЛМЕКС ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: [номер] следва да се присъди сумата от 10 694,7 лв. разноски за двете инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд - състав на осмо отделение,