Решение № 5425 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2009 г.

Решение № 5425 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Христов Петров против решение № 14548 от 29.12.2008 година по адм. дело № 10370/2007 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед с рег. № К-4709 от 28.08.2007 година на министъра на вътрешните работи. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е обсъдил всички правно релевантни доказателства и обосновано е приел, че извършените от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина са тежки и несъвместими с оставането му на служба в МВР. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 233 ЗМВР. Образувано е по жалба от Петър Христов Петров против заповед с рег. № К-4709 от 28.08.2007 година на МВР. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в същото министерство. Възразил е, че при налагане на най-тежкото наказание, министърът не е взел предвид спецификата на всяка една от четирите преписки, по които е констатирано забавяне на процесуалните действия; не е отчел конкретната натовареност на дознателя за този период и не се е съобразил с изискванията на чл. 229, ал. 2, 3 и 4 ЗМВР. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е държавен служител, категория "Г", инспектор III степен - дознател в РПУ, Велинград при ОДП - Пазарджик. Със заповед № 229 от 14.09.2006 година, издадена от началника на РПУ - Велинград му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. В срока на изтърпяването е наложено ново дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца със заповед № 3-2123 от 11.2.2006 година на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. С трета заповед № К-2573 от 15.05.2007 година му е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години" на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ППЗМВР - извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание" и за системни нарушения на служебната дисциплина. Съгласно пар. 1, т. 7 от допълнителната разпоредба системни нарушения по смисъла на закона са три или повече нарушения в рамките на една година. Наблюдаващият прокурор е извършил на 11.05.2007 година проверка за състоянието на делата, намиращи се на производство при дознателя и е констатирал неизвършване на предписаните процесуално следствени действия по четири от тях. За резултата от проверката е информирал началника на РПУ - Велинград и директора на ОДП - Пазарджик. При извършена повторна проверка от главния дознател резултатите са потвърдени и обективирани в справка, представена на съответния директор. Въз основа на нея директорът е направил предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу инспектор Петър Христов Петров. Със заповед от 10.07.2007 година на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство и е открито дисциплинарно дело. За разследващ орган е назначен главният дознател при ОД "Полиция" - Пазарджик. Той е поканил на 17.07.2007 година жалбоподателя да даде писмени обяснения, заедно с доказателства за твърдяните факти и обстоятелства. Служителят е дал такива още на същата дата. Описал е какви процесуални действия е извършил конкретно по всяка една от четирите преписки, като е обосновал забавянето и неизвършването на следващите се такива с натовареност с дела срещу известен извършител - в това число и на специален отчет, които били приоритетни. Не е обозначено обаче нито едно от тях по номер на преписка. На 18.08.2007 година дисциплинарно-разследващият орган е представил на министъра обобщена справка за резултатите от проведеното разследване. Към нея е приложил събраните материали, в това число и копие от досъдебните материали по четирите досъдебни производства. Наред с това са приложени и: становища от районния прокурор и от главния дознател за работата на Петър Христов Петров през 2006 година; копия от заповедите за налагане на предходните три дисциплинарни наказания. Изпратени са копия от три броя обяснения на служителя във връзка с провежданото дисциплинарно производство, както и от обясненията му, дадени във връзка с предходните две заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, съответно от 25.04.2007 година и 17.11.2006 година. Обобщената справка е доведено до знанието на Петров, който саморъчно е вписал, че в момента няма възражения по нея и няма да дава допълнителни обяснения. Такива обаче са дадени под формата на рапорт от 23.07.2007 година, подаден чрез директора на областната дирекция до министъра. На следващия ден е изготвено становище за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". На основата на всички документи по дисциплинарната преписка е издадена и оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е приел, че процесуалните норми на дисциплинарното производство са спазени, а отразените в заповедта факти са надлежно установени. Обсъдил е твърдяните от жалбоподателя нарушения на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка е изложил мотиви, че в конкретния случай дисциплинарно-наказващият орган не е задължен да вземе предвид цялостното поведение на служителя, тежестта на нарушението и настъпилите последици, тъй като видът на следващото се наказание е определен императивно в чл. 230, ал. 3 ППЗМВР . Въз основа на това е счел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение е извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. Нормата е детайлизирана в правилника за прилагане на закона. За случая е приложима редакцията му, обн., ДВ, бр. 47/2006 година. Тя задължава административно-наказващия орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в случаите, когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в длъжност или степен се установи, че преди налагането му служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. При наличие на материално-правните изисквания на така дефинирания фактически състав, административният орган няма възможност да избира, в това число и да променя вида на наказанието. Видно от данните по делото в конкретния случай са налице и двете предпоставки. На първо място на жалбоподателя със заповед № К-2573 от 15.05.2007 година му е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години" на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ППЗМВР - извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание" и за системни нарушения на служебната дисциплина. В този срок е установено, че преди налагането му - за периода от 7.03.2007 година до 11.05.2007 година той не е изпълнил предписаните процесуални действия по четирите конкретизирани преписки. Това съставлява нарушение, довело до затрудняване дейността на прокуратурата, като държавен орган. За него по силата на разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 3 се следва дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен". Ето защо не е налице противоречие на оспорената заповед с нормите на материалния закон. В първите пунктове от касационната жалба се сочи, като нарушение на съдопроизводствените правила неприлагане по делото на четирите предварителни проверки. Доводът е неоснователен. Неизпълнението на предписаните от прокурора процесуални действия е безспорно установено с всички данни по дисциплинарното производство - извършената проверка от прокурор в районната прокуратура и на самостоятелно основание от главния дознател. Още повече, че и жалбоподателят, както в дадените по нея обяснения, така и в рапорта до министъра на вътрешните работи не отрича неизпълнението на тези действия. Поради това последващото развитие на производствата по тях е ирелевантно за конкретното дисциплинарно производство - касае се за действия, извършвани от други правоохранителни и правораздавателни органи. Втората група доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за несъобразяване с обстоятелствата в рапорта, изготвен от жалбоподателя на 23.07.2007 година. На този рапорт, жалбоподателят се е позовал с писменото си становище, приложено на л. 251 от делото. Там се сочи, че липсвали данни рапортът да е докладван на министъра. Доводът е неоснователен по две причини: Първата е, че той е представен от ответната страна, като писмено доказателство, съдържащо се по административната преписка. Това означава, че е изпратен в министерството. Втората и по-съществената е, че подаването на такъв и съответно разглеждането му от административно-наказващия орган не е нормативен елемент от дисциплинарното производство. Задължително изискване по чл. 229, ал. 1 ЗМВР е административният орган преди налагане на наказанието да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. То е изпълнено. Жалбоподателят е дал писмени обяснения, които са изпратени от дисциплинарно-разследващия орган, като част от преписката. Нещо повече - изпратени са и обясненията му, дадени в предходните две дисциплинарни производства. По този начин на министъра са били известни всички съображения, изложени писмено от жалбоподателя. На трето място се твърди процесуално нарушение допусната от съда непълнота в показанията на свидетеля Ангел Георгиев Даскалов. То също е неоснователно. С протоколно определение от 4.02.2008 година по искане на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетеля Ангел Георгиев Даскалов. Той е разпитан в следващото съдебно заседание и то за обстоятелства, касаещи налагането на първото дисциплинарно наказание, което няма конкретна връзка с оспорената заповед. Твърденията на касатора пред двете съдебни инстанции за служебна зависимост на прокурора, извършил проверката от районния прокурор също са неотносими към дисциплинарното производство. Той самият не е оспорил в дисциплинарното производство неизпълнението на прокурорските указания по четирите преписки. За всички тях е обяснявал, че е бил зает с други производства срещу известен извършител, както и с производства, имащи приоритетно значение. На последно място се правят доводи за непълнота на доказателствата, тъй като не били приложени по делото отчетите и анализите на досъдебните производства за първото полугодие на 2007 година. Доводът също е неоснователен. За установяване на твърденията си за голяма служебна натовареност жалбоподателят е поискал в писменото си становище на л. 237 от делото копия от отчетите и анализите за работата на дознателите през 2006 година и първото полугодие на 2007 година. В съдебното заседание на 28.11.2008 година ответната страна е представила информация за възложените преписки на жалбоподателя през първото полугодие на 2007 година и ползваните от него 20 дни платен годишен отпуск. От нея е установено, че за периода е водил разследване по 65 дела - 57 досъдебни производства, 5 бързи производства и 3 НП. Приключил е общо 65 дела с 34 обвиняеми - с мнение за съд 28, с мнение за прекратяване - 12, с мнение за спиране - 24. Нямо останали за работа. Отделно от това в подробната справка са отразени възложените дела на дознателите през цялата 2006 година, тяхното приключване и дадените мнения. От справката на л. 287 по делото започва разпределението на преписките за първото полугодие на 2007 година. При съпоставката на данните за РПУ Велинград се установява неоснователността на твърдението на жалбоподателя, че са му възложени най-голям брой дела. По брой дела той се нарежда на осмо и последно място. Останалите му колеги са с повече дела и то при осезателна разлика от 30 - 40 дела на дознател. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия