Решение № 1431 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2013 г.

Решение № 1431 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище гр. Пловдив, против решение № 9755/28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 13215/2012 г., на Върховния административен съд, четвърто отделение, с които се оспорват направените от съда изводи за допустимостта на първоинстанционното производство и са изложени подробни съображения за законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г., в отменената му от съда част по раздел IV, т. 4. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД иска отмяна на обжалваното решение, оставяне без разглеждане на първоинстанционната жалба и прекратяване на производството по делото. Освен това както ДКЕВР, така и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД /при евентуалност/, претендират отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ответникът - "Ради Енерджи Груп" ООД със седалище гр. Пловдив, с писмени отговори на касационните жалби, оспорва същите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователността на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение № 9755/28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 13215/2012 г. на тричленен състав на ВАС, по жалбата на "Ради Енерджи Груп" ООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел IV, т. 4 - за фотоволтаични централи, чиито преференциално цени са определени с решение № Ц-018/28.06.2012 г. - за ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 кWp - 13,43 лв./МВтч. За да постанови посочения резултат, решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Ради Енерджи Груп" ООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел IV, т. 4. Предвид обстоятелството, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд е собственик на фотоволтаична електрическа централа с мощност до 30 кWp и има сключен договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определените с процесната част на административния акт временни цени за достъп, пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЕВН България Електроразпределение" АД, с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, което налага оставянето му в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от касационния ответник за присъждане на направените разноски по делото, както и представените по делото доказателства за действителното им извършване, в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК ДКЕВР и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД следва да бъдат осъдени да заплатят на касационния ответник съответно сумите от 1000 лв. и 2000 лв. за направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,