Решение № 11874 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2019 г.

Решение № 11874 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Дойнов от [населено място] против решение № 66/04.01.2019 г. по адм. дело № 10518/2018 г. на Административен съд София-град. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед № 270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460-Ямбол да бъде прогласена за нищожна. Претендират са разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – командирът на военно формирование 44510-София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението си административният съд отхвърля жалбата на М. Дойнов срещу заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460 гр. Ямбол, с която на основание т. 46, б. "к" от Дисциплинарен устав на въоръжените сили на Република България (отм.); и на основание чл. 31, б. "е" от Правилника за преминаване на действителната военна служба от сержантския и войнишкия състав и за отчета на личния състав в БНА в мирно и военно време" (ППДВС) (отм.); е уволнен в запаса по дисциплинарен ред преди изтичане на срока на службата сержант М. Дойнов на длъжност " старши телемеханик на обект ВП-11 в АСУ "Въздех-1 П" в под. 18770-Бургас, считано от 19.08.1994 г. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема следното от фактическа страна: Със заповед № 00166/05.10.1968 г. 3 радиотехнически (от 1978 г. с условно наименование военно поделение 32460-Ямбол) е реорганизиран в самостоятелно военно поделение, в състава на което са включени няколко военни поделения, включително и това с условно наименование 18770-Бургас в рамките на което касаторът изпълнява длъжността "старши телемеханик на обект", свръхсрочнослужещ сержант. Дойнов е уволнен в запас по дисциплинарен ред на основание т. 46, б. "к" от Дисциплинарен устав на въоръжените сили на Република България (отм.); и на основание чл. 31, б. "е" от Правилника за преминаване на действителната военна служба от сержантския и войнишкия състав и за отчета на личния състав в БНА в мирно и военно време" (ППДВС) (отм.); със заповед на командира на поделение 32 460-гр. Ямбол-полковник Р. Рахнев. От правна страна и след анализ на разпоредбите на чл. 18, б. "е" от Закона за всеобщата военна служба в НРБ (отм.); и чл. 25 и чл. 27 от ППДВС (отм.); решаващият съд приема, че заповедта, с която се назначават кандидатите за свръхсрочна служба, се издава от командира на съединението, като за нея се уведомява командира на съответната част. Следователно органът по назначаване има и компетентността да прекратява службата, и в конкретния случай това е именно командирът на поделение 32460-Ямбол-полк. Р. Рахнев, заемащ длъжността командир на поделението към датата на издаване на заповедта. С тези мотиви жалбата на Дойнов с искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав изцяло споделя правните аргументи и изводи за компетентността на издателя на оспорения като нищожен административен акт пред административния съд и не намира за необходимо да ги повтаря. Допълнително съображениe в тази насока е разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (обн. ДВ. Бр. 13/14.02.1958 г., отм. ДВ бр. 112/27.12.1995 г.) приложим към разглеждания казус, която гласи, че уволнението на офицерите се извършва съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Генералите се уволняват от Държавния съвет на Народна република България по предложение на Министерския съвет. Свръхсрочнослужещите се уволняват от длъжностните лица, които са ги назначили. Ето защо като приема, че компетентен да издаде оспорената заповед е именно командирът на поделение 32460-Ямбол административният съд не допуска нарушение на материалния закон. Не е налице и твърдяната пълна липса на мотиви в заповедта за уволнение, която да води до нищожност. Такива доводи са наведени и в жалбата пред първоинстанционния съд на които е отговорено с обжалваното решение. Действително е налице непълнота в изложението на фактическите и правни основания, но тя не може да бъде приравнена на пълна липса, която да доведе до невъзможност да бъде разбрана волята на органа, произнесъл акта и както правилно отбелязва съда - посочените пороци биха обосновали унищожаемост на заповедта, но не и нищожност. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника - Военно формирование 44510-София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на Пето отделение