Решение № 12033 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2014 г.
ВАСIII отделение13.10.2014 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 27 от 03.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1051/2013 г. по описа на Административен съд-София град и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на АССГ съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12033 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Рилска света обител, ЕИК 000264562 със седалище и адрес на управление: Рилски манастир, Кюстендилска област против решение № 27 от 03.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1051/2013 г. по описа на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, подробно развити като доводи в касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Михайлов, който поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на съдебното решение с произтичащите от това правни последици по съображения, изложени в представени от него писмени бележки по същество.. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява . От негов процесуален представител по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в нея доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Рилската света обител против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-100-2600/1099 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от земеделския производител Общо заявление за подпомагане УИН: 10/300511/39420, с което по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ са оторизирани суми в размер на 0 лева, вместо исканата финансова помощ по СЕПП- 4 106.24 лв. и по НР1- 4660.48 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че след извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП от заявените за подпомагане общо 16 земеделски имота, части от всеки един от тях попадат в недопустимия за подпомагане слой, като от общия заявен размер от 14.72 ха, размерът на недопустимата за подпомагане площ сумирано възлиза на 4.63 ха. Предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. чл. 16 от Регламент 0 65/2011 г. за НР 1 и НР 2/ на Комисията на ЕС., административният орган е констатирал процент на недопустима за подпомагане площ по двете мерки, за подпомагане по които е кандидатствал заявителя - над 30 %, в който случай не се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. изх. № 02-100-2600/1099 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". За да стигне до този правен резултат, АССГ, след като подробно е проследил цялата процедура по подпомагане - от заявяването до издаване на уведомителното писмо, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът се е базирал изцяло на приобщената по делото и неоспорена от страните експертиза, съгласно която касаторът е заявил 18.33 ха за подпомагане по двете мерки - СЕПП и НР1. Тъй като част от заявените от земеделския производител площи в размер на 4.63 ха и според вещото лице попадат извън допустимия за подпомагане слой, утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните за 2011 г., което съставлява над 30 % от всички заявени площи, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕС, е приел, че всички декларирани площи по двете мерки СЕПП и НР1 следва да бъдат отказани за подпомагане. АССГ е оставил без уважение доводите на жалбоподателя за това, че допустимият за подпомагане слой за 2011 г. е незаконосъобразно определен по отношение територията на заявените за подпомагане парцели, тъй като за същите липсвало актуално заснемане за 2011 г., променящо наличната цифрова орто-фото карта. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на извършената от ОСЗ-Кюстендил през есента на 2011 г. теренна проверка на три от заявените от касатора БЗС, групирани в два физически блока, при която проверяващите са установили, че имотите не се поддържат в добро земеделско състояние, не попадат в допустимия за подпомагане слой и не подлежат на подпомагане / л. 128-133 по делото / . Така постановеното съдебно решение е необосновано и противоречи на съдебнопроизводствените правила. Правните изводи на АССГ противоречат и не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Отделно от това съдът не е констатирал наличието на противоречия във валидно събраните доказателства- писмени такива с приетата по делото техническа експертиза. Като се е доверил изцяло на експертизата, без да обсъди противоречието в констатациите на вещото лице с други, приети по делото и изходящи от самия ответник твърдения и доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отразяващи се и на обосноваността на съдебния акт. Съдът не е изяснил по каква причина, въпреки че земеделският производител е заявил за подпомагане по СЕПП и НР1 общо 24 БЗС по СИЗП, административният орган в уведомителното си писмо е разглеждал, обсъждал, преценявал допустимост и изчислявал % по чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕС на база не на всички заявени за подпомагане БЗС, а само по отношение на 16 от тях - т. е. 8 от заявените за подпомагане БЗС въобще не са обсъждани. В същото време вещото лице в експертизата си се е произнесло по всички заявени 24 БЗС, без да съобрази заключението си с обсъдените от административния орган в обжалвания административен акт 16 БЗС. Отделно от гореизложеното съдът е базирал решението си изцяло на съдебно-техническата експертиза, съгласно която допустимият слой за кампания 2011 г. в частта му, касаеща процесните БЗС, е създаден въз основа на самолетни снимки от август 2011 г., с изключение на парцели № 62685-19-1-1, 62685-21-11 и62685-19-2-1, за които е извършена теренна проверка от ОДЗ-Кюстендил на 30.09.2011 г. / л. 97 по делото/. Така приетото от вещото лице, респективно - от АССГ, е в противоречие с други, събрани по делото писмени доказателства, изхождащи от министъра на земеделието и храните / Заповед № РД20-1080/17.12.2012 г. - л. 81 по делото и Писмо изх. № 93-9353/08.10.2012 г. на главния директор на ГДЗПО при МЗХ - л. 117 по делото/, от които е видно, че всички заявени от Рилска света обител за подпомагане за кампания 2011 г. земеделски имоти попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от предходната 2010 г. и МЗХ не разполага с актуална за кампанията / 2011 г./ цифрова ортофотокарта, която да бъде дешифрирана. Като е приел, че само три от заявените БЗС попадат извън определения на база актуални за 2011 г. заснемания, съдът е постановил едно необосновано решение, което води до незаконосъобразност на същото . С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на Административен съд - София град за събиране на нови доказателства - повторна съдебно-техническа експертиза, която да изясни причините за констатираните по-горе разминавания и преизчисли площта на БЗС, попадаща в недопустимия за подпомагане слой, както и да обсъди подробно в мотивите на акта си противоречивите данни в приетите по делото доказателства, съответно да изложи доводи какво приема за установено и защо. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,