Решение № 3145 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2010 г.

Решение № 3145 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт Волянова, срещу Решение № 2581 от 26.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1347/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - "Четири сезона" ООД чрез процесуален представител адв. Златарев релевира доводи - за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от "Четири сезона" ООД, представлявано от управителя Георги Лазаров, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 140900174/01.10.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Перник, потвърден с решение № 1689/3.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които ответника е претендирал признаването на право на данъчен кредит в размер на 87 863,71 лв. за периода 8.12.2009 г. - 31.03.2009 г. е сред изчерпателно изброените в чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът е приел че предназначението на полученото в резултат на определена доставка може да бъде преценено едва когато същото бъде използвано в дейността на получателя. В този смисъл, предназначението на закупения и ремонтиран имот може да бъде безусловно определено в момента, в който същият бъде въведен в експлоатация за нуждите на дейността на дружеството. Анализирано е удостоверението за актуално състояние на търговеца, като е установено, че предметът на дейност на дружеството не се ограничава с извършването на социална дейност, а е широк по обхват, поради което закупеният недвижим имот може да бъде използван и за извършването на доставки, които са облагаеми по общия ред на ЗДДС. Прието е, че за ответника като получател по доставката ще бъде налице право да приспадне като данъчен кредит начисления му данък, тъй като дружеството безспорно е регистрирано за целите на ЗДДС лице, а спрямо доставките по фактурите са изпълнение изискванията на чл. 69 от ЗДДС. Едва когато бъде безспорно установено, че получателят по доставката използва полученото за осъществяване на доставки, които са освободени за целите на ЗДДС, то ще бъде налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. При този изход на спора и съобразно направеното искане, за производството пред настоящата инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски. По делото са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лв. по договор за правна защита и съдействие № 18637/14.03.2011 г. за процесуално представителство по адм. дело № 19655/2010 г. по описа на ВАС. Възнаграждението е определено по правилата на чл. 161 ДОПК във вр. чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждения за дело като процесното е в размер на 2 207,27 лв., или минималния размер при условията на § 2 от ДР на Наредбата възлиза на 6621,81 лв., поради което не следва да се обсъжда въпроса за прекомерност, още повече че няма възражения от касатора в тази връзка. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение,