Решение № 8008 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2013 г.

Решение № 8008 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба от Тони Иванов Найденов, гр. Плевен, срещу решение № I-741 от 14.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи в частта, в която на основание чл. 163 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 9, т. 5 от Инструкция Iз-381/10.03.2009 г., чл. 32а, ал. 5, т. 1 и 2 от Инструкция Iз-2843/2010 г. и чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) му е отказано заличаване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-840/19999 г. по описа на 02 РУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен. Жалбоподателят твърди, че решението в частта, с която му е отказано заличаване на личните данни е незаконосъобразно, тъй като по преписка с № В-4742/1999 г. по ЗМ-840/1999 г. има издадено постановление за отказ от образуване на наказателно производство и същата е унищожена. Иска отмяна на решението. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице което има правен интерес срещу валиден административен акт, при което допустима, а разгледана по същество е основателна. От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна: На 16.11.2012 г. Найденов е подал заявление до министъра на вътрешните работи, с което е поискал заличаване на личните му данни от информационните фондове на МВР по преписки с № № В-5337/2001 г. и В-4742/1999 г. Към заявлението са приложени постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № В-5337/2001 г. и удостоверение за прекратяване по преписка № В-4742/1999 г., издадени от Районна прокуратура - гр. Плевен. В изготвените становища от директора на ОД на МВР - Плевен и директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност" при МВР е посочено, че заявлението е частично основателно и личните данни на Найденов по преписка № В-5337/2001 г. подлежат на заличаване, тъй като по нея е представено постановление от 14.09.2001 г. за отказ да се образува наказателно производство на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК. По отношение на преписка по ЗМ-840/1999 г. е установено, че е образувана за извършено престъпление по чл. 129 от НК. Същата е приключила с постановление от 8.02.2000 г. за отказ от образуване на досъдебно производство. С писмо с вх. № 26407/30.11.2012 г. по описа на ОД на МВР - Плевен Районна прокуратура - гр. Плевен е удостоверила, че преписката е унищожена по номенклатура на делата със срокове за запазването им, като е посочено, че в регистрите няма отразено на какво правно основание е направен отказът да се образува производството. В становищата е предложено да не бъдат заличавани данните на Найденов по преписка по ЗМ-840/1999 г., тъй като съгласно чл. 32а, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер личните данни на лицата, за които при извършена проверка са събрани достатъчно доказателства за тяхната виновност в извършване на престъпление от общ характер и са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 и т. 8 - 10 от НПК се заличават при настъпване на едно от следните условия: прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80 от НК. В получената от РП-Плевен информация не е видно на какво правно основание е направен отказът да се образува досъдебно производство, поради което в становището до министъра е посочено, че не са изпълнени хипотезите на чл. 32а, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Инструкцията и данните не следва да бъдат заличавани. Във връзка със събраните доказателства и писмени становища министърът на вътрешните работи е издал процесното решение № I-741 от 14.01.2013 г. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира за установено следното: Обжалваната пред настоящия състав заповед е постановена от компетентен орган по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗМВР. Спазена е писмената форма при издаването на решението, като изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването му, като при извършената проверка не са открити съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт". Събирането на данни за Найденов е осъществено по повод преписка ЗМ-840 от 29.10.199 г. по жалба на Захари Димитров Атанасов от с. Тодорово за това, че на 25.20.1999 г. неизвестен извършител му е нанесъл побой в дома му, което се установява от приложеното към преписката копие от регистър, приложение 3, по описа на РУП-2 гр. Плевен. Работата по преписката е възложена на служителя Ем. Маринов, който я е изпратил в Районна прокуратура на 5.11.1999 г. Липсва отбелязване в регистъра дали преписката е върната за проверка, както и какъв е крайният резултат, с който е приключена работата по разкриване на престъплението - прекратено по маловажност или липса на престъпление, или предадено на съд. Същевременно въпреки, че в регистъра е посочено, че тъжителят заявява, че му нанесен побой от неизвестно лице в информационните фондове е въведена регистрация на името на жалбоподателя, за извършено престъпление по чл. 115 - умишлено убийство във фазата на опита. От представените два броя писма на Районна прокуратура (РП) Плевен № В-4742/99 от 16.11.2012 г. и от 29.11.2012 г. се установява, че по ЗМ 840/1999 г. по описа на РУП 02-Плевен в РП Плевен е заведена преписка № В-4742/1999 г. срещу Тони Иванов Найденов по чл. 129 от НК (причиняване на средна телесна повреда), която е прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 8.02.2000 г. и същата е унищожена по номенклатурата на делата със сроковете за запазването им. РП Плевен установява, че не е отразено на какво правно основание е направен отказ да се образува досъдебно производство. Въз основа на тези данни органът приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 32 а, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, тъй като не е установено на какво основание е отказано образуването на досъдебно производство и не е изтекла абсолютната давност. В случая обаче, именно МВР не е изпълнило задълженията си по чл. 22, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 13 от същата инструкция - да отрази в регистъра движението по ЗМ - основание по НПК, (доклад, образуване, отказ от образуване или др. основание нанасяне на било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършени от него престъпления. Същевременно безспорно по делото и между страните е установено, че производството по ЗМ 840/99 г. на РУП 02 Плевен е приключено с отказ да се образува наказателно производство, като освен в регистъра на РУП основанието за отказ не е отразено и в книгите на Районна прокуратура Плевен. Анализа на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (отм. с ДВ, бр. 86/28.10.2005 г.), действал към момента на отразяване в регистъра на ЗМ 840/99 и отказа на РП Плевен да образува наказателно производство срещу Найденов по прокурорска преписка № В-4742/1999 г. води до извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 32, ал. 5, т. т. 1 и 2 от цитираната инструкция, тъй като единствената логически възможно предпоставка е преписката да е прекратена именно поради наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК (отм.), аналогични на тези по чл. 24, ал. 1, т. 1 от сега действащия НПК и посочени в инструкцията. Това е така, тъй като не е спорно между страните, че в конкретния случай все още не е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с 80 НК, няма съмнение, че жалбоподателят не е починал и липсва изразено съмнение в способността на жалбоподателя да разбира свойството и значението на извършеното, а останалите случаи посочени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 НПК (отм.) изискват наличие на произнасяне на съд с надлежен акт, за което свидетелства приложеното свидетелство за съдимост на Найденов, от което се установява, че лицето е неосъждано. В конкретния случай, органът е действал в нарушение на изискванията на Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, като регистрите са водени недобросъвестно и непълно, след което на база на тези негови пропуски е изведен извод, че по отношение на жалбоподателя не са налице законовите предпоставки за заличаване на личните му данни от същия регистър Отделно от това, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че отново в нарушение на законовите изисквания и правилата за деловодната работа недобросъвестно и непълно са водени и съответните книги в РП - Плевен. В случая на жалбоподателя отказано да бъде заличена регистрацията му, не защото органът е установил безспорно, че не са налице законовите предпоставки за това, а защото при извършване на регистрацията, както и при водене на регистрите и в РУП 02 и в Районна прокуратура Плевен са допуснати нарушения от съответните служители, които не са отразили в регистъра и деловодните книги всички данни, които са били длъжни да нанесат. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административният орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а в случая тези изисквания не са спазени. Ал. 2 на чл. 159 от ЗМВР предвижда, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни - т. 4. В конкретния случай е налице хипотезата на обработването на лични данни на жалбоподателя, свързано с дейностите за противодействие с престъпността и законодателят е предоставил възможност на МВР, да съхранява тези данни в информационните фондове и след приключване на конкретното разследване. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва "изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите", което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Т. е. тя вменява задължение за министъра в последното му качество, да определи срокове за съхраняването на личните данни. В същата насока е и чл. 159, ал. 5 от закона, предвиждащ, че "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона...". Разпоредбата на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР регламентира заличаването на личните данни, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт, но не и в подзаконов нормативен акт. Правното основание за заличаване на личните данни на Тони Найденов е нормата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР - при заличаване на личните данни се взема предвид необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура Въведената в ЗМВР забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани, т. е. последващото съхраняване и обработване на тези лични данни е без законово основание или по-точно - недопустимо, предвид отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. С оглед изложеното дотук следва да се отмени обжалваното решение на министъра на вътрешните работи и делото се върне като преписка на органа за произнасяне по направеното искане със заявление с вх. № ЗЗЛД-7/16.11.2012 г., подадено от Тони Найденов. При новото разглеждане на посоченото искане административният орган следва да се съобрази с посочените по-горе законови изисквания. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,