Решение № 2325 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2012 г.

Решение № 2325 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Венис Комерс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 1602/24.09.2012 г., постановено по адм. д. № 1331/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени отказът на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас да измени кадастралната карта и регистри на града и преписката се върне на административния орган с указания да уважи искането на дружеството. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на "Венис Комерс" АД срещу Отказ изх. № 99-28507-02-10-12145 от 2.05.2012 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, с който на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 и т. 1 и ал. 3 ЗКИР, е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за землището на гр. Бургас, по отношение на поземления имот на жалбоподателя с идентификатор 07079.620.7 и сгради с идентификатори 07079.620.7.4 и 07079.620.7.3. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересуваните собственици, поради което за административния орган не е налице основание за издаване на исканата заповед. Приел също така, че е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, наричана по-долу "наредбата", второ изключение, когато не се съставя акт за непълноти и грешки, в случаите когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Приел, че в тази част текстът е в противоречие на изброените основания за изменение на влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, поради което е неприложимо съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. С оглед на това приел, че отказът е законосъобразно издаден и отхвърли жалбата. Касационната инстанция приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е събрал исканите от жалбоподателя доказателства. Правилно съдът е приел, че те са неотносими за спора, тъй като с тях не би се доказало, че съставеният акт за непълноти и грешки е подписан от заинтересуваните собственици на съседни имоти. В конкретния случай е направено искане да се измени кадастралната карта и кадастралните регистри с нанасяне на границите на имота на жалбоподателя с идентификатор 07079.620.7, на друго място, като по този начин се засягат имоти, собственост на община гр. Бургас и на "Интрейд инженеринг" АД, описани в отказа, тъй като съгласно предложения проект и с преместването на границите, площи от имотите им биха се присъединили им към имота на жалбоподателя. Административният орган правилно е квалифицирал искането по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки при одобряването на кадастралната карта и регистри. Основание за издаване на заповед по искане по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, е да се състави акт за констатиране на непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър на самото място, който да се подпише от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици - чл. 53, ал. 3 ЗКИР. В конкретния случай е съставен такъв акт, който не е подписан от представител на общината и на посоченото по-горе дружество, чиито имоти се засягат от исканото изменение. Изискването за подписване на съставения акт е с оглед безспорното решаване на претенциите на заявителя и поправянето на кадастралната карта и кадастралните регистри относно границите на имота му. Неподписването на акта сочи на спор за материално право между жалбоподателя и заинтересуваните собственици и е пречка за издаване на исканата заповед, поради неизпълнение на предвидената законова процедура. С оглед на това при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че отказът да се издаде исканата заповед е постановен при спазване на материалноправните разпоредби и поради това е законосъобразен. Правилно също така е приел, че в случая е неприложим чл. 65, ал. 5 от наредбата - второ посочено изключение, при което не се съставя акт за непълноти и грешки, когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Това изключение е в противоречие на изчерпателно изброените основания за изменение на влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, поради което е неприложимо съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като по същество с наредбата се допълва законът с ново основание и се разширява установената с него компетентност на административния орган, което е недопустимо. Освен това прилагането на влязлата в сила регулация е свързано с уредени регулационни сметки, т. е. с окончателността на отчуждителното й действие, поради което и спорът за преместване на кадастрални граници по регулационни, е спор за материално право, което може да се реши по исковия ред, а не от съответния административен орган. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя в касационната жалба, че искането му е по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като не са наведени доводи за това пред административния орган, както и пред първоинстанционния съд, а искането за преместване на граници на друго място винаги сочи на правно основание за изменение на кадастралната карта и регистри по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Като се има предвид изложеното решението на съда е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Не са налице основанията за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,