Решение № 7086 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2017 г.

Решение № 7086 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР П. срещу Решение № 1653 от 02.09.2016 г., постановено по административно дело № 534/2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС П.). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага аргументи, че от лицето не са доказани имуществени вреди. Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявената претенция като неоснователна. Претендира и разноски по делото за двете инстанции. О. Р. Д. У. в писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е обосновано и следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Р. Д. У. срещу ОД на МВР П. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, която сума твърди, че е платила за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на Наказателно постановление № 15-1030-000997/04.03.2015 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-П., отменено с решение № 2414 от 01.12.2015 г., постановено по анд № 3747/15 по описа на Пловдивски районен съд. С обжалваното решение, допълнено с решение № 1423 от 04.08.2017 г. е осъдена Областна дирекция на МВР- П. да заплати на Р. Д. У. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2015 г., датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, както и сумата от 310 лева - разноски по делото. Решаващият съд е приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като с влязло в сила решение наказателното постановление е отменено. Счетено е, че е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата, като от незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на 300 лева. Прието е за установено и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Споделят се принципните разрешения на решаващия съд и изводите, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица от отменения акт. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. От друга страна правилно и обосновано от административния съд се приемат за доказани имуществените вреди. Представено е пълномощно за адвокатска защита, такава безспорно е осъществена в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, представен е и договор за правна защита и съдействие от 16.06.2015 г., в който е отбелязано плащане на уговорения хонорар в размер на 300 лв в брой. Ето защо решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение