Решение № 13354 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2017 г.
ВАСПетчленен състав06.11.2017 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 873 от 23.01.2017 г. по адм. дело № 4843 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА "[ЮЛ]" да заплати на Министерство на правосъдието сумата 100. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13354 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "[ЮЛ]", представлявана от управителя Н. Д. П., срещу решение № 873 от 23.01.2017 г. по адм. дело № 4843 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 298, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - министърът на правосъдието оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Д. и депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение е била заповед № ЛС-04-575/23.03.2016 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 112, ал. 2, т. 2 от Семейния кодекс (СК), вр. чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието и предложение на Съвета по международно осиновяване от заседание, проведено на 11.03.2016 г. С нея са дадени задължителни предписания за подобряване на дейността на акредитираната организация "[ЮЛ]" с разрешение за посредничество № 137/30.04.2015 г., валидно до 30.04.2020 г., а именно управителят на "[ЮЛ]" да осигури:
- Стриктно следене и спазване на нормативно определените срокове чрез въвеждане/ползване на система за контрол. Своевременно и с дължимата грижа уведомяване на осиновяващите за задълженията след вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК и последиците от неспазването;
- Прецизиране изпълнението на задължението на акредитираната организация за предприемане всички необходими действия за изпълнение на задълженията на вписания в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК за представяне на съответния нов документ в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на представените документи.
Тази заповед, издадена на посоченото основание, а именно чл. 29 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието, съгласно ал. 2 от същата разпоредба подлежи на оспорване пред Върховния административен ред по реда на Административнопроцесуалния ред.
В мотивите си съдът е посочил, какви са фактическите основания за издаване на заповедта, конкретно констатирано неизпълнение на задълженията на акредитираната организация, "[ЮЛ]", по чл. 20, т. 12 и т. 13 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. при текущата работа по посредничество по преписка № 16-00-346/14 на осиновяващата г. жа А. Ш.. Също така първоинстанционният съд е проследил последователно и фактическата обстановка по повод развилото се административно производство във връзка с издаването на оспорения акт.
Направил е извод затова, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изпълнение на чл. 29 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване, и прекратяване на дейността на акредитираните организации да издава задължителни предписания на акредитирани организации за подобряване на дейността им по повод възложените на министъра контролни функции по чл. 26, т. 2 от наредбата. Безспорно е, че заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, респ. съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Както беше посочено при проследяване спазването на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, съдът е констатирал административни нарушения, които не са съществени и не обуславят квалифицирането им за съществени. Според съда административният орган правилно е приложил материалноправните норми, като е съобразена и целта на закона.
Първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като е отграничил основният спорен момент, а именно дали законоустановеният срок по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г. е изтекъл или същият не е могъл да изтече, понеже е бил продължен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът не е допуснал твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закони.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е акредитирана организация и притежава разрешение като такава да извършва посредничество при международно осиновяване. Конкретно спорът е относно изпълнение на задълженията на същия по чл. 20, т. 12 и т. 13 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. при текущата работа по посредничеството по преписка № 16-00/14 на осиновяващата г-жа А. Ш. с обичайно местопребиваване във РФранция, въз основа на договор за посредничество от 8.09.2011 г. Тя е вписана в регистъра на 16.08.2011 г. и срокът по представеното разрешение за осиновяване е бил до 20.12.2015 г. В едномесечния срок по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието, който изтича на 20.01.2016 г. не е представено ново разрешение и актуален социален доклад, както и документ, че такова е в процес на издаване, поради което е осъществено служебно заличаване на осиновяващата от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК.
По повод уведомяването на фондацията за заличаването (писмо изх. № 16-00-576/2011 г. от 29.01.2016 г.), тя е подала молба от 16.02.2016 г. за преразглеждане и е представила удостоверение от 18.01.2016 г. от Генерален съвет А.. Според последното, на 23.12.2015 г. г-жа Ш. е подала молба за получаване на ново разрешение, което е в процес на изготвяне. Представено е и друго удостоверение от същия орган, но от 1.02.2016 г., че лицето е в процес на подновяване на разрешението за осиновяване, което е издадено на 20.12.2010 г., респ., че срокът на валидност на същото е продължен за времето на подготовка и издаване на новото разрешение. Продължаването на срока на разрешението не изключва допуснатите нарушения от акредитираната организация, но то е взето предвид като релевантно обстоятелство при преценката по повод отмяната на заличаването на осиновяващата от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието, осиновяващият се заличава от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК при непредставяне на разрешение в срока по чл. 13, ал. 4 от наредбата. За да се приеме, че срокът на валидност на разрешението за осиновяване, издадено на 20.12.2010 г., е продължен за времето на подготовка и издаване на ново разрешение, е следвало да се представи по преписката удостоверение в срок до 20.01.2016 г. Не се оспорва фактът, че такова е представено на 16.02.2016 г., а е издадено на 1.02.2016 г. Така самото удостоверение е издадено след срока, в който то е следвало да бъде представено в Министерство на правосъдието, но не е спазен и самия срок за представянето му. Така разрешението за осиновяване на г-жа А. Ш. е изтекло на 20.12.2015 г., в едномесечния срок след изтичането му не е представено ново разрешение, както няма изявление на органа, който го издава, че такова е в процес на изготвяне. Молбата за подновяване е подадена от лицето на 23.12.2015 г., удостоверението, че новото разрешение е в процес на изготвяне е от 1.02.2016 г., а двата писмени документа са представени на 16.02.2016 г. При тази безспорност на фактите по делото, следва да се направи преценка за правилното приложение на закона. Явяват се нарушени изискванията на чл. 20 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г., т. 12, според която разпоредба организациите следят за сроковете и уведомяват осиновяващото лице затова и следва да предприемат определени действия във връзка със снабдяване с документи и представянето им на централния орган или на акредитираната организация, която да ги представи, като административният орган няма задължение да уведомява превантивно акредитираните организации за изтичащите срокове по преписки. Също така е нарушен и чл. 20, т. 13 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г., а именно да се предприемат всички необходими действия за изпълнение на задълженията на вписания в регистъра.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на съда, че не са допуснати съществени нарушения на чл. 7, 8, 9 и 12 от АПК, които уреждат принципите на административното производство - за истинност, равенство, служебно начало и за достъпност, публичност и прозрачност. Правилно е прието от съда, че се констатират нарушения, но те не са оказват влияние върху съдържанието на акта. Така е нарушено изискването по чл. 28 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г., според което при констатиране на нарушения или неизпълнение на задължения при текущата работа по посредничество Министерството на правосъдието следва да изисква от акредитираната организация да даде писмена информация по случая в 7-дневен срок. Същото не е съществено, понеже не е повлияло на съдържанието на административния акт. Не се констатира нарушение на чл. 35 от АПК, понеже административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на административния акт.
Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед съответства на целта на закона. При издаването на заповедта министърът на правосъдието е действал в рамките на предоставената му по чл. 28, изр. трето от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. оперативна самостоятелност. От предвидените в разпоредбата две възможности за действие от страна на министъра на правосъдието – да издаде задължителни прeдписания или да издаде заповед за отнемане на разрешението за извършване на посредническа дейност, министърът на правосъдието е приел по-благоприятната за акредитираната организация, като в тази връзка очевидно е отчел тежестта на нарушенията и последиците от тях, включително извършеното заличаване на регистрацията на г-жа А. Ш. на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г., поради неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 4 от същата наредба, както и последвалото оттегляне на този акт с акт на министъра на правосъдието по предложение на Съвета по международно осиновяване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на правосъдието, платимо от касационния жалбоподател в настоящото производство, в размер на 100. 00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав