Решение № 12384 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15436/2011 г.

Решение № 12384 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15436/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емил Стоянов Рашев, от гр. София, против заповед № К-403/3.02.2006 г. и заповед № К-12057/25.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Настоящото производство е след отмяна на постановеното по делото решение и връщането му за ново разглеждане. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: С обжалваната заповед № К-403/3.02.2006 г., министърът на вътрешните работи е наложил на Емил Стоянов Рашев дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) - и на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) той е освободен от служба в МВР. Дисциплинарното наказание е наложена за извършено тежко тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 22.12.2005 г. около 02.00 часа, в гр. София, на ул. "Козлодуй", жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Опел", модел "Астра", с ДК № С 2705 ХМ, след употреба на алкохол и е предизвикал пътно-транспортно произшествие със спрян лек автомобил, при което на двата автомобила са причинени материални щети. Нарушението е констатирано от екип на 02 РПУ - СДВР. На мястото на произшествието на Рашев е извършена проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта 1,17 промила. На жалбоподателя е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение, както и талон за медицинско изследване, в който му е указан срок от 40 минути за явяване в Първа градска болница - София за вземане на кръвна проба. Жалбоподателят не се е явил в определеното болнично заведение, с което на практика е отказал да даде кръвна проба. Дисциплинарното нарушение е извършено, дисциплинарната проверка е проведена и уволнителната заповед е издадена при действието на отменения ЗМВР - в сила до 1.05.2006 г. С оглед на така установеното, съдът направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Обжалваният административен акт съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 213, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.) Заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). Посочените в заповедта нарушения са установени по несъмнен начин. Последните правилно са квалифицирани като нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) - поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. Независимо, че нарушението е извършено по време на законоустановен отпуск, то същото представлява нарушение на служебната дисциплина, част от която е и поведението на служителите на МВР на обществени места, независимо дали то е в рамките на работното време или извън него. Съгласно разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР (отм.) - извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред, съставлява нарушение на служебната дисциплина. Несъмнено с действията си на 22.12.2005 г. жалбоподателят е нарушил установения обществен ред, поради което е налице и нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата - основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 239, т. 5 от ЗМВР (отм.). Служителите на МВР са длъжни да изпълняват задълженията си, произтичащи от функциите на министерството, както по времето, когато са на служба, така и извън нея и да имат поведение, което е съответно на изискванията към заеманата от тях длъжност - чл. 209, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Нарушението на служебната дисциплина се изразява в действия, с които се нарушава установеният обществен ред и в частност морала като сбор от норми за поведение. В случая извършеното пътнотранспортно произшествие, след употреба на алкохол представлява поведение несъвместимо с морала и е действие, уронващо престижа на службата. При постановяването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало по повод постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от Емил Рашев и е проведено при спазване на изискванията на чл. 212 от ППЗМВР (отм.). Със заповед от 22.12.2005 г. директорът на Национална служба " Полиция" е разпоредил извършването на проверка, назначил е комисия и е разпоредил за резултатите от проверката да се изготви справка. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 23.12.2005 г., изслушан е от комисията и му е дадена възможност да даде обяснения и възражения, които обстоятелства са удостоверени с протокол, подписан от членовете на комисията и служителя. На 23.12.2005 г. последният е дал и писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. В резултат на извършената проверка е изготвена справка, с която е направено предложение на Емил Рашев да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На 28.12.2005 г. директорът на Национална служба "Полиция" е предложил на министъра на вътрешните работи да наложи на служителя дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното следва, че са спазени изискванията на чл. 240 от ЗМВР (отм.) и чл. 212 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Спазено е и изискването на чл. 240, ал. 3 от ЗМВР (отм.) като са взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му. Дисциплинарното наказание е наложено и при спазване на сроковете по чл. 236 от ЗМВР (отм.). Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед поради нарушение на изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ и поради факта, че заповедта му е връчена по време на ползване на неплатен отпуск. Съгласно правилото на чл. 192, ал. 3 от ЗМВР (отм.) възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на държавните служители - граждански лица в МВР, се уреждат от този закон, а за неуредените случаи се прилага Законът за държавния служител (ЗДСл.). Спрямо държавните служители не се прилага закрилата при уволнение, въведена в разпоредбата на чл. 333 от КТ. ЗДСл препраща към приложението на КТ само в изрично определени хипотези, сред които не е настоящата. Аналогията в този случай е неприложима, предвид което позоваването на въведена с КТ закрила е некоректно, т.к. не отчита съществените отлики между трудовите и служебните правоотношения, подчинени на различен правен режим, независимо от сходния предмет - престиране на работна сила срещу заплащане. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл няма правна норма, препращаща към субсидиарно прилагане на КТ за неуредените случаи. Точно обратно - нормите от КТ се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени от ЗДСл случаи - чл. 63 и чл. 66 (относно правото на отпуски), чл. 101, ал. 3 (за имуществената отговорност на служителите), чл. 119 (изчисляване на служебен стаж), § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗДСл (ДВ, бр. 70/04 г.). Липсата на нормативно установени случаи на специална закрила на държавните служители при определен вид действия на органа по назначаване, предполага липсата на законодателна воля за установяване на "закрила", а не за празнота на закона, водеща до прилагане на други норми по аналогия. Неоснователно е и възражение за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че същата е връчена на жалбоподателя по време на ползване на отпуск. Заповедта е връчена на 7.01.2011 г., а със ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 88/2010 г. в сила от 1.01.2011 г. е изменен чл. 248 от ЗМВР, с което е отпаднала забраната за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители по време на отпуск в случаите на дисциплинарно уволнение. Ето защо и настоящият състав намира за ирелевантен факта дали към 7.01.2011 г. жалбоподателя е ползвал отпуск или не. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли. С втората оспорена заповед е изменена първата относно длъжността, заемана от жалбоподателя и с нея не се засягат негови права и интереси, поради което и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,