Решение № 10649 от 11.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2013 г.

Решение № 10649 от 11.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Алберт Стоев, в качеството му на процесуален представител на Людмил Емилов Пащрапански, едноличен търговец с фирма ЕТ "Еврострой-Людмил Пащрапански", срещу решение № 1312 от 25.02.2013 г. по адм. дело № 2865 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № 2101010868 от 17.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 117 от 18.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Валентин Шейретов. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101010868 от 17.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 117 от 18.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена повторна ревизия в изпълнение на решение № 1212 от 16.08.2010 г. по прилагането на ЗДДС и на ЗДДФЛ, като е обжалван и потвърден в частта относно непризнатото право на данъчен кредит общо в размер на 16 532.88 лв. за данъчни периоди м. 08, м. 10 и м. 12.2007 г. и увеличаване на финансовия резултат за ревизираната 2007 г. и допълнително определено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 19 592.49 лв., ведно със съответните лихви. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, писмени и гласни - разпит на свидетелите Вихрен и Йордан Поповски, и доказателствени средства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Анализирани са направените възражения и приложените правни разпоредби и е обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт. В хода на ревизията е установено, че предмет на дейност на ревизирания търговец през ревизирания период е извършване на СМР във връзка с договор между "Александрос" ООД, възложител, и "Агроконсултинг Груп" ЕООД, изпълнител, който превъзлага с договор от 28.12.2006 г. на ЕТ "Еврострой-Людмил Пащрапански", ревизирания търговец, извършването на СМР на обект "Цех за преработка на маслини", гр. Разлог. Ревизиращият орган е осъществил корекция на декларирания от ревизираното лице ДДС за възстановяване по фактури № 359 от 29.08.2007 г. и № 540 от 31.08.2007 г., издадени от "Нирал" ЕООД и фактури № 623 от 29.10.2007 г. и № 619 от 20.12.2007 г., издадени от "Билд Трейд СБ" ЕООД. Предмет на доставките е "гипсов картон". В ревизионното производство на двете дружества са извършени насрещни проверки, като са съставени ПИНП. Констатирало е, че представляващите тези две дружества са едно и също лице Данаил Александров Величков, че те са с еднакъв адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК. ИПДПОТЛ са връчени по чл. 32 от ДОПК. Административният орган е приел, че не са представени документи относно товаренето, транспортирането и разтоварването на предмета на доставките, както и къде са вложени процесните количества. При предявяване на възраженията срещу съставения ревизионен акт в повторното ревизионно производство, е представен договор от 5.09.2007 г., сключен с "Маркан" ООД, с предмет извършване на СМР - сухо строителство на обект "Жилищен комплекс от четири сгради, развлекателен център и паркинг "Бяла мура" в м."Църнако". Прието е, че не е представено приложение № 1 към договора, част от него, в което подробно са индивидуализирани СМР-а по видове, количество и обем. Представените два броя товарителници за автомобилен превоз на свързаните дружества, преки доставчици на ревизираното лице не доказват, че те разполагат с необходимите транспортни средства за осъществяване на превоза на гипсокартон, още повече че няма посочен регистрационен номер на МПС. Не се дава обяснение защо стоката е транспортирана от София до Разлог, а не от Лом. Те са относими към две от доставките. От този договор не се установява, за коя сметка са материалите, респ. отпада необходимостта ревизирания търговец да осигурява необходимите материали - гипсокартон. Прието е, че не се доказва наличието на чл. 6 от ЗДДС, т. е. на реално осъществени доставки с оглед предмета на доставките, наличието/липсата на кадрови и технически ресурс, складова база и транспорт, и на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 2, ал. 5, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. Освен това, на основание чл. 26, т. 2, във връзка са чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат с осчетоводените разходи в общ размер на 82 664.40 лв., по тези фактури и е определено допълнително задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 19 592.49 лв., ведно със съответните лихви. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Следва да се направи уточнение, че съдът е указал на жалбоподателя, че в негово лице е доказателствената тежест, поради което е дал указания и за ангажиране на доказателства. В резултат на това е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал в частта относно издаването на фактурите и начисляването на данъка. Съдът е изложил подробни съображения, че ще обсъжда процесните доставки във връзка с договора от 28.12.2006 г., а не във връзка с договора с "Маркан" ООД, като е изготвил мотиви, както за всеки доставчик поотделно, така и за всяка от посочените процесни фактури. Първоинстанционният съд правилно е приел, че само представените фактури и товарителници към всяка една от тях не доказват реалността на доставките, а само облигационните отношения към тях. Не се установява техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците, понеже не се констатира с какво МПС е осъществяван превоза, къде е съхранявана стоката. Не са ангажирани доказателства относно нейното индивидуализиране и за наличието на счетоводна информация за движението й. По повод облагането и определяне на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ не са изложени касационни доводи, но с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, следва да се отбележи, че разходите по процесните фактури правилно не са признати за данъчни цели с оглед на чл. 16 от ЗКПО. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, а на ответника такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение