Решение № 13924 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. С. срещу Решение 2117/14.03.2024г. постановено по адм. д. 97 по описа на Административен съд Бургас за 2024г. С решението е отхвърлена жалбата на С. М. Н., гражданин на Руска федерация, с адрес на територията на България в гр.Бургас, [жк], [улица], [адрес] против Решение 18364/27.11.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците оспорва жалбата. В касационно заседание се представлява и навежда допълнителни аргументи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение, по съображения, че съдът е направил неправилни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Съдът не е преценил правилно доказателствата за наличието на основателен страх от преследване в държавата си по произход, по причина неговата националност гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група лице от мъжки пол, на възраст при която подлежи на военна служба и подлежи на призоваване за явяване във военния комисариат. За него е налице преследване по см. на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова при завръщането му в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението в обжалваната му част за недопустимо. Оспореният пред административният съд акт е издаден от председателя на ДАБ. В съдебното производство пред АдмС-Бургас обаче, е конституиран, призован и участвал заместник-председателя на ДАБ. Като ответник пред първоинстанционния съд е следвало да се конституира председателят на ДАБ, в качеството му на орган, издал оспорения акт. Вместо това първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник неговия заместник. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Решението на съда се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което се конституира надлежния ответник съгласно чл.153, ал.1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,