Решение № 744 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Баташки от гр. София срещу решение 2981/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 5353/2022 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата му против РА Р 22002217007345 091 002/18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1187/31.07.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за определени задължения по ЗДДС в размер на 30 516,83 лв., от които ДДС 17 300,29 лв. и лихви 13 216,64 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месец декември 2011 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила посочени от касатора като немотивираност на решението отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се оплакване и за нищожност на оспорения ревизионен акт. В касационната жалба се излага твърдение, че в хода на разглеждане на делото в АССГ е изтекла погасителна давност по отношение на вземането по оспорения ревизионен акт. Твърди се също така, че това обстоятелство било наведено пред АССГ. Сочи се, че и в разпореждане с изх. С230022 035 0032938/06.03.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, представено в първоинстанционното производство е прието, че 10 годишната погасителна давност по посочения по горе ревизионен акт е изтекла. Останалото оплакване е свързано с прилагането от първостепенния съд на материалния закон. Цитирана е съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК, за която се твърди от касатора, че не е спазена в обжалваното решение и на чл. 171 ал. 2 ДОПК. В останалата част са развити подробни доводи за нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт и позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд. Възразява се и за изтекъл преклузивен срок по чл. 109, ал.1 ДОПК и отново е налице позоваване на решения на Върховния административен съд. Подробни съображения, обосноваващи всички оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска за отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. С молба от 08.12.2023 г., депозирана пред настоящия съд Н. Баташки поддържа касационната жалба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК с молба от 28.09.2023 г. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. С. Мирчева, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, тъй като то е обосновано и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава писмено заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на първоинстанционното решение по ради изтекла давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу цитирания по горе ревизионен акт, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период на месец декември 2011 г., като са изложени мотиви по същество на материалния спор отказано право на данъчен кредит по издадени фактури от РАНСИД ГРУП ООД за доставки на мебели и СМР; от АГРЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД за доставка и монтаж на газови бойлери; от РУФИОС МАРКЕТ ГРУП ЕООД по договор за изработка СМР; от ЕКОКОМ 2020 ЕООД по договор за изработка; от КС АУТО ГРУП ЕООД за доставка на газова инсталация и по договор и от СУПЕРПАП 2008 ЕООД по договор. Прието е от съда, че правилно приходните органи са отказали правото на приспадане на ДДС по процесните фактури, като данъчен кредит поради неустановяване реалността на стоките и услугите. Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че не са представени от жалбоподателя писмени доказателства протоколи за приемане и предаване на стоките и услугите, както и поради липса при доставчиците на кадрови ресурс, материална и техническа обезпеченост, като е прието от съда, че това е основният спорен въпрос по делото. Според съда в тежест на оспорващия е било да установи реалното извършване на документираното с фактурата твърдение за доставка в условията на пълно насрещно доказване, а такова не било проведено. По отношение на изброените по горе доставчици, съдът е приел, че и те не са представили доказателства, установяващи по несъмнен начин, че са автори на документираните сделки. Същите съдът е приел, че не са открити от приходните органи на декларираните адреси, не са представили доказателства и за надлежното осчетоводяване на съответните документи. Посочено е в обжалваното решение, че РАНСИД ГРУП ООД не е декларирало доставки с получател Н. Баташки; фактурите от КС АУТО ГРУП ЕООД не били отразени в дневниците за продажбите, както и фактурата от СУПЕРПАП 2008 ЕООД; едноличният собственик на капитала на ЕКОКОМ 2020 ЕООД е бил починал преди издаването на фактурите. Отразено е в съдебното решение, че липсвали неоспорими доказателства за извършени плащания по фактурите от страна на Н. Баташки към конкретните дружества. Относно възражението на Н. Баташки за изтекла погасителна давност, съдът е отразил в решението си, че същият е представил неоспорено от ответната страна разпореждане, изх. С230022 035 0032938/06.03.2023 г. на публичен изпълнител, в което било прието, че е изтекла погасителна 10 годишна давност на установените с оспорения от Баташки ревизионен акт (т.нар. абсолютна погасителна давност) и е прекратено производство по принудително изпълнение на процесния ревизионен акт. Съдът е посочил, че е задължен да се съобрази с този административен акт, макар и да нямало доказателства дали е влязъл в сила. Посочена е разпоредбата на чл. 261, ал.1, изр. първо ДОПК, според която активно легитимирани да обжалват това разпореждане са самият длъжник или трето задължено лице, каквото в случая не е съществувало. Според съда той не дължи произнасяне в смисъла, вложен в чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК, тъй като давностният срок не е изтекъл в хода на ревизионното, а по време на съдебното производство. Въз основа на така изложеното решаващият съд е приел за неоснователна жалбата срещу ревизионния акт по съществото на спора и я отхвърлил Обжалваното решение е неправилно постановено. Относно оплакването, че неправилно съдът не е обявил нищожността на ревизионния акт, то е неоснователно. Първоначално с РА Р 22221016008869 091 001/13.06.2017 г. са определени процесните задължения за ДДС за месец декември 2011 г. С решение 1612/13.10.2017 г. директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП е обявил за нищожен този акт. Впоследствие е издаден оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт, като с решение 2814/26.04.2021 г. на АССГ е бил обявен за нищожен. След подаване на касационна жалба пред ВАС, Първо отделение с решение 5591/09.06.2022 г. е отменено решението на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което е постановено обжалваното пред настоящият съдебен състав решение. При наличие на отменително касационно решение, в което категорично е прието, че ревизионният акт е валиден, недопустимо е на същото основание отново настоящият съд да се произнася по искането за обявяване на акта за нищожен. Извън оплакванията на касационния жалбоподател за прилагане на материалния закон предвид произнасянето от първостепенния съд по съществото на материално правния спор по делото, в касационната жалба са изложени възражения по чл. 171, ал. 2 ДОПК за изтекъл 10 - годишен давностен срок за погасяване на процесните задължения и по чл. 109, ал.1 ДОПК за изтекъл 5 годишен преклузивен срок за образуване на процесното ревизионно производство. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК регламентира, че с изтичане на 10 годишен давностен срок се погасяват задълженията по ревизионния акт (в процесния случай за месец декември 2011 г.), като законодателят изрично е посочил, че този давностен срок изтича, независимо от спирането и прекъсването на давността, както е по ал. 1 на посочената разпоредба В нея са налице изключения от посоченото правило и те се отнасят в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; образувано е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; подадена е жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В процесния случай не са налице нито едно от посочените изключения. Давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК за установеното в ревизионния акт задължение за ДДС за месец декември 2011 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2023 г. Във връзка с тази погасителна давност и при съобразяване на разпоредбата на § 29 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и във връзка с решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., с което е удължен срока на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г., то за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. посоченият давностен срок не се прилага. Същият срок не се прилага и за удължения срок на извънредното положение и на основание § 13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, поради което следва да се приеме, че давността е изтекла на 28.02.2023 г., т.е. в хода на първоинстанционното съдебно производство (като се прибавят дните на извънредното положение, вкл. и с неговото удължаване). Съдът правилно е посочил, че давностният срок не е изтекъл в ревизионното, а в съдебното производство, но не е следвало да се произнася по същество по материално правния спор, а да отмени ревизионния акт само на основание на изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК предвижда произнасяне по същество по материалното право при изтекъл давностен срок и при уважено възражение от ревизираното лице за изтекла давност само, когато този срок е изтекъл в ревизионното производство. В този случай, когато се отхвърли жалбата по съществото на спора, съдът изрично отбелязва в диспозитива на решението си, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Съдът правилно е отбелязъл, че срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл в съдебното производство, но неправилно е приложил разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК, като е отхвърлил като неоснователна жалбата, а не се е съобразил с изтеклата 10 годишна погасителна давност в хода на съдебното производство съгласно чл. 171, ал.2 ДОПК, съотв. не е отменил ревизионния акт поради изтичане на 10 годишен давностен срок.. Предвид изложеното настоящият съд след отмяна на обжалваното решение, не дължи произнасяне по съществото на спора относно законосъобразността на установеното с ревизионния акт задължение за ДДС за месец декември 2011 г. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови решение, с което оспорения от Н. Баташки ревизионен акт бъде отменен, като погасен по давност предвид изложените по горе мотиви на настоящия касационен състав. С оглед изхода на спора и направеното искане от Н. Баташкии с оглед представения списък по чл. 80 ГПК, следва да му се присъдят разноски в общ размер от 12 234,56 лв. за всички инстанции. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение