Решение № 14098 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2014 г.

Решение № 14098 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Делян Иванов Иванов от гр. Бургас, срещу решение № 920 от 28.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2688/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопризводствените правила и нарушения при тълкуването и прилагането на относимите материалноправни разпоредби. Прави се искане за неговата отмяна и за произнасяне по същество с отмяна на оспореното разрешение на зам. кмета на община Бургас или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответниците - заместник кметът на община Бургас и Асен Недялков Йорданов не излагат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Делян Иванов Иванов и Асен Недялков Йорданов против разрешение № 80/11.10.2013 г., издадено от заместник-кмета на община Бургас за отсичане на дълготрайна растителност - 22 бр. дървета по чл. 63, ал. 2 ЗУТ. За да постанови този резултат, Административен съд - Бургас е разгледал оспореният административен акт като общ такъв, постановен от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Касационният довод за необоснованост не се споделя от настоящия състав. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Фактите по делото са правилно установени, а изградените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни и обосновани. Заключението за материална компетентност на издателя на оспорения акт е в съответствие с представената заповед № 286/04.02.2010 г. на кмета на община Бургас за делегиране на правомощия на зам. кмета по Евроинтеграция и екология за издаване на писмени разрешения по чл. 63, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 ДР ЗУТ. Обоснован е изводът на съда за спазване на процедурата по постановяване на общ административен акт, с какъвто характер е и оспореният в първоинстанционното производство. Правното основание на разрешението е по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, поради което при преценката на неговата законосъобразност, правилно съдът е извършил проверка за наличието на изискванията, визирани в посочената разпоредба. Съгласно тази норма дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. По делото няма спор, че описаните в разрешението дървесни видове имат характеристиките на дълготрайни декоративни дървета, от което следва, че отсичането може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за състоянието им. Оценка за всяко от предвидените за изсичане дървета в случая е направена за целите на административното производство. Разрешението за отсичане и изкореняване е във връзка с реализирането на обект "Изготвяне на технически инвестиционни проекти за бърза автобусна линия, терминали и система за велосипедни алеи" с подобект "Междинни спирки по трасето на бързата автобусна линия", като е изложена мотивировка за причините, налагащи премахване на дърветата - засягането им от строителните работи по начин, който не позволява запазването им и застрашава живота и здравето на гражданите. Законосъобразно съдът е приел предвид мащабността на инвестиционния проект и обществения интерес, който обслужва, свързан с оптимизиране на обществения транспорт в гр. Бургас, че е налице предвидената по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗУТ предпоставка - само по изключение, която налага премахване на попадащите в обхвата на предвидените междинни спирки дървета. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че оспореното разрешение е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. В случая е налице изключението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която разпоредба общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината във връзка със строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура. Общественият интерес, свързан с осигуряване на здравословна околна среда е защитен предвид обстоятелството, че административният орган е предвидил засаждането на компесаторна растителност - 22 бр. дълготрайни декоративни едроразмерни дървесни видове в определен срок. Наведените в касационната жалба доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 21 от цитираната наредба, предвиждаща проектът задължително да се подлага на оценка на въздействието върху околната среда, когато за един строеж, включително и за подобектите към него се налага премахването на повече от 20 дървета, са относими към друг административен акт, който не е предмет на производството пред първоинстанционния съд. Оценка на въздействието върху околната среда не се изисква за издаването на заповед по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, посочена като правно основание в оспорения акт. В тази връзка правният извод за законосъобразност на оспореното разрешение на зам. кмета на община Бургас е в съответствие с материалния закон. Административният съд е обсъдил изложените от жалбоподателя възражения. Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,