Решение № 8149 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена едновременно от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД против Решение 7975/22.12.2022г., постановено по адм.д. 8980/2022г. по описа на Административния съд София-град(АССГ), Трето отделение, 67 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ АД срещу Решение Ж-454/18.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Със същото решение дружествата жалбоподатели са осъдени да заплатят, всяко едно от тях по 100 лева юрисконсултско възнаграждение на Комисията за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Наведени са всичките касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторите искат отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР или Комисията по-долу) оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище, както и изразени в съдебно заседание чрез процесуалния представител на Комисията. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски. Ответникът П. Георгиев оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и изразени в съдебно заседание. Иска отхвърляне на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационната жалба и за неоснователността й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от дружества - страна по делото, за които подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен. По съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав преценява следното: Предмет на контрол пред административния съд е решение на КЕВР, прието на осн. чл.22, ал.1, ал.5 и ал.7 ЗЕ във връзка с чл.147, ал.2 от Наредба 3, с което са дадени задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД, в седемдневен срок от получаване на решението да удоволетворят искането на П. Господинов, за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект офис 2, с ИТН [номер], находящ се в гр. Бургас, [адрес]. Решението е прието във връзка с жалба на Георгиев срещу отказа на енергийните дружества за промяна на предназначението на ползваната електрическа енергия от небитов на битов клиент. Съдът е приел за установено, че Георгиев е небитов клиент на енергийните дружества за обект офис , находящ се в гр. Бургас , [адрес] След закупуването на обекта, Георгиев е депозирал заявление пред ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ведно с Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на Електроразпределение ЮГ ЕАД за започване на продажбата ел. енергия за обекта за битови нужди. ЕВН България Електроразпределение ЕАД е уведомила Георгиев, че предназначението на обекта е офис и, че за таксуваните битови цени е необходимо да се представят документи за промяна на предназначението на обекта. По повод на подадени жалби от Георгиев до ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с приложени към тях документи, че за целите на облагането с местен данък, имотът е деклариран като апартамент, дружеството му е отговорило, че не може да се промени статута на небитов клиент, без да се промени предназначението на обекта. Георгиев депозира жалба до КЕВР От правна страна съдът е преценил решението на КЕВР като правилно. Съдът е тълкувал определенията на понятията битов клиент и небитов клиент , дадени в т.2а и т.33а от ДР на Закона за енергетиката , в резултат на което е приел, че разграничението между двата вида потребители, е на плоскостта на нуждите, за задоволяването, на които се купува енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта, като жилищен или стопански. Стигнал е до същия извод и тълкувайки понятията потребител на електрическа енергия за битови нужди и потребител на енергия за стопански нужди в Общите условия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Съдът е приел, че не следват различни изводи от разпоредбите на ЗУТ, както и че предназначението на обекта е част от кадастралните данни за обекта, които са неотносими в случая, тъй като промяната от небитов в битов клиент на електрическа енергия, не изисква промяна на предназначението на обекта по смисъла на §5, т.41 от ДР на Закона за устройство на територията. Обратното противоречало на целта на закона. В конкретния случай Георгиев бил уведомил енергийното дружество за начина на ползване на обекта. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, макар то да е съобразено с преобладаващата съдебна практика. Разграничението между битов и небитов клиент е нуждата, която ще се задоволява. В първия случай собствена битова нужда във втория небитова нужда . Битът на едно лице се свързва с жилището му. Следователно, задоволяването на собствени битови нужди от ел. енергия става в жилищен обект. Жилищен е този обект, чието признато предназначение е такова, а доказването на предназначението става с информация от кадастралните данни за обекта. Противното означава, от една страна, заобикаляне на изискванията на Закона за устройство на територията, а от друга, предназначението на обектите да зависи от волята на лицата, за какво и как да ги ползват. Подобно тълкуване на ЗЕ може да доведе до куриозни случаи, например, продажба на електрическа енергия по цени за битов клиент, доставяна в производствено хале, обитавано от закупил го гражданин/и или таксуване на ел. енергията по цени за битов клиент, доставяна в административна сграда, продадена по съответния ред на гражданин и използвана от него за жилище и др. Следователно, нуждата, която ще се задоволява със закупената електрическа енергия следва да съответства на предназначението на обекта, в който това ще се прави. След като липсват доказателства, че предназначението на процесния обект е за жилище, неправилно и в нарушение на материалния закон, както съдът, така и КЕВР са приели, че доставяната електрическата енергията следва да е по цени за битови нужди. Обжалваното решение противоречи на закона и следва да се отмени, а вместо него се отмени решението на КЕВР като незаконосъобразно, а делото се върне на Комисията като преписка за произнасяне по жалбата, с която е сезирана, съобразно указанията, дадени в настоящото решение. С оглед изхода на спора и своевременно заявените от жалбоподателите в първоинстанционното производство, те и касатори в настоящото, искания за присъждане на разноски, следва КЕВР да бъде осъдена за възстановяване на направените от всеки един от тях, а именно - държавна такса в размер на 50 лева за производството пред АССГ и д.т в размер на 370 лева за касационното производство, или обща в размер на 420 лева на всеки един от жалбоподателите. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав