Решение № 5702 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14981/2009 г.

Решение № 5702 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14981/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение № 11850 от 12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 7828/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение по протокол № 21 от 20.05.2009 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 14/2009 г. за налагане на Николай Христофоров Христов - съдия в Окръжен съд - Враца на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца" на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално предявената жалба от Николай Христов като неоснователна. Ответникът Висшият съдебен съвет не оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище от процесуалния представител. Ответникът Николай Христофоров Христов, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният състав подробно е разгледал установените по делото и относими факти и обстоятелства, по които страните не спорят, поради което и касационната инстанция не следва да ги излага повторно. Николай Христов заема длъжността "съдия" в Окръжен съд - Враца. Дисциплинарното производство срещу него е образувано по предложение на главния инспектор на ИВСС на основание чл. 312, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗСВ с мотиви за допуснати нарушения, пропуски и неоправдано забавяне при изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ, касаещи разглеждането на т. д. № 298/2008 г. При спазване на разписаната в закона процедура, ВСС е наложил на магистрата дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца" с решението по протокол № 21 от 20.05.2009 г. по д. д. № 14/2009 г. на Висшия съдебен съвет. За да отмени оспорения административен акт, тричленният съдебен състав е приел, че същото е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Обосновал е изводът, че Николай Христов не е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ по вменените му от Инспектората при ВСС деяния: допуснато съществено нарушение във връзка с неуведомяването на длъжника за образуваното производство по несъстоятелност; постановяване на две идентични определения при една и съща фактическа обстановка, което обезсмисля инстанционния контрол; пропуски при водене на книгата по чл. 634в от ТЗ. Решението е правилно. Съгласно дадената от чл. 307, ал. 2 от ЗСВ дефиниция, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на магистрат, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите; действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, както и неизпълнение на други служебни задължения. Както правилно е прието в оспореното решение, неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Неоснователни и несъответни на събраните доказателства са възраженията на касационния жалбоподател за доказаност на допуснати от магистрата нарушения, изразяващи се в неоснователно забавяне движението на цитираното търговско дело - с оглед датата на неговото образуване, датите на постановяване на съдебните актове по същото, датите на връчване съобщенията на кредиторите, бавното администриране на преписите от частните жалби. Видно от данните по административната преписка, които съдът е изложил обстойно, производството по делото е образувано на 14.04.2008 г., определението по искането за обезпечение е постановено на 15.04.2008 г., частната жалба е своевременно администрирана и САС се е произнесъл на 20.06.2008 г. Веднага след връщането на делото на Окръжен съд - Враца е постановен вторият съдебен акт по искането, частната жалба не е неоправдано забавена, а своевременно изпратена. САС се е произнесъл по нея веднага след съдебната ваканция - на 23.09.2008 г. Бързината на производството не следва да се възприема като бързина на всяка цена. Тя е свързана с процесуалната обезпеченост и правната гаранция за равнопоставеност на страните по всеки спор. Действията на магистрата по движението на докладваното и разглеждано от Христов търговско дело са съответни на закона и процесуалната бързина. Неоснователно е възражението на касатора за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в несъобразяване с указанията на горната съдебна инстанция. В случая не се касае за дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в отменително съдебно решение, а произнасяне по искане във връзка с движението на делото. Искането за обезпечение може да се предявява във всеки момент до приключване на производството, при наличие на материалноправните предпоставки на закона. Въпросът за правилността на възприетите от съда изводи в тази връзка е предмет единствено на инстанционния съдебен контрол и не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ. Не се споделят доводите в касационната жалба, че дисциплинарната отговорност на Христов следва да бъде ангажирана за вменените му от Инспектората на ВСС конкретни дисциплинарни нарушения, които изпълват съдържанието на общото понятие виновно неизпълнение на служебни задължения по смисъла на Кодекса на труда. Както правилно е посочил тричленния състав, магистратите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 и чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от с. з. Тези задължения не са включени в решаващата им дейност. Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Резултатът от извършената от магистрата преценка на доказателствата не се явява следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт, а дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона, не може да бъде обект на дисциплинарно преследване. Постановените неправилни актове са категорично изключени от обсега на търсената дисциплинарна отговорност. Определенията по т. д. 298/2008 г. са съдебни актове и независимо от възприетият правен резултат не съставляват проявна форма на дисциплинарно нарушение. Качеството на съдебните актове в контекста на приложението на закона и познаването на съдебната практика се контролират по реда на инстанционното обжалване. Този контрол е различен и е обвързан с други последици по служба за магистрата, но не е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ. При подробно установена по делото фактическа обстановка касационната инстанция приема изводите за незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Същите кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Поради това се налага извод, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания, визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав