Решение № 16837 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2019 г.

Решение № 16837 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Велчев, чрез процесуален представител, против решение № 104 от 27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 741/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. С него е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/6186/09.07.2018 г., издадено от заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски. Ответникът – заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не се явява и не изпраща процесуален представител. Не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/6186 от 09.07.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна. За да постанови този резултат съдът, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган при делегирани правомощия със заповед № 0З-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Обжалваното уведомително писмо било постановено в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. След преценка и анализ на събраните по делото доказателства съдът е формирал извод за законосъобразност на акта на административния орган, с оглед безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателят, в качеството си на земеделски стопанин, одобрен за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., не е предоставил документ, удостоверяващ съответствието на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство в изискуемите срокове по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). Съдът е приел, че правилно с оспореното уведомително писмо на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11, на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че Х. Велчев през 2013 г. е одобрен за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. В съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 той е следвало до 30.09.2017 г. (петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане на 30.05.2013 г.) да получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. От данните по делото се установява, че такъв сертификат или писмено доказателство, не са получени от Х. Велчев. Установява се, че до 30.09.2017 г. по делото има само едно удостоверение за съответствие от 28.07.2015 г. (л. 265 от първоинстанционното дело), което не удостоверява, че произведените от касатора растителни продукти съответстват с правилата на биологичното производство, каквото е изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Вместо това в цитираното удостоверение е посочено, че "Биоагричерт Италия България" ЕООД потвърждава, че към него момент няма прекъсване на сертификацията. Всички останали относими доказателства са след 30.09.2017 г., поради което не е изпълнено изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Сертификата за анализ, на който се позовава касаторът, е издаден на 22.11.2017 г. - следователно след законовия срок. Освен това този сертификат също не удостоверява, че произведените от касатора растителни продукти съответстват с правилата на биологичното производство, каквото е изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Нещо повече - въпреки резултата от анализа, и вторият сертифициращ орган - "Био Еллас" АД, с Уведомление от 18.12.2017 г. изрично е отказал да не се издаде сертификат на продукта (л. 148 от първоинстанционното дело). При този изричен отказ не може да се приеме, че касаторът е получил изисквания по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. При неизпълнение на изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11. Според нея Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3. Предвид на това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е законосъобразен акт и е отхвърлил жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,