Решение № 9586 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1247/2012 г.

Решение № 9586 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1247/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Светломир Николов Нешков срещу решение № 2647 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 758/2011 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Министерството на правосъдието не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени предявените от Светломир Николов Нешков, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, срещу Министерството на правосъдието искове за заплащане на обезщетение за претърпени по време на престоя му в затвора гр. Варна неимуществени вреди за периода 7.06.2002 г. - 20.05.2005 г., както следва: 10000 лева обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на администрацията на затвора и 40000 лева обезщетение за вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението. На основание чл. 224 от АПК, в изпълнение на задължителните указания в отменителното решение № 2738 от 23.02.2011 г. по адм. д. № 11507/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, съдът е събрал всички относими доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При изяснена фактическа обстановка, правилно е прието, че най-късният момент на осъществени от длъжностни лица в затвора действия и бездействия през процесния период, за който са събрани доказателства в процеса, е 19.08.2003 г. Нито едно от ангажираните по делото доказателства не касае периода след тази дата, поради което правилно е прието, че това е и моментът на преустановяване на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Съобразно т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, от тази дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която е изтекла на 19.08.2008 г. При това положение и след като исковата молба, инициирала настоящото производство, е предявена на 24.04.2009 г., независимо от конкретната фактическа установеност на елементите от приложимия състав, законосъобразен е изводът, че релевираните претенции за периода от 7.06.2002 г. до 23.04.2004 г. са погасени по давност. По отношение на останалата част от процесния период, а именно от 24.04.2004 г. до 20.05.2005 г., по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи извършването на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в затвора гр. Варна. Кумулативно предвидените елементи за уважаване претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице и затова правилно претенциите са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,