Решение № 9351 от 6.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител, срещу решение 218/12.01.2023 г. по адм.дело 11501/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е обявена нищожността на "Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от Закона за горите през периода 2003 -2009 г., както и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяна на предназначението", публикуван от МЗХ на основание пар.3, ал.4 от ПЗР на Закона за горите в ДВ бр.58/29.07.2011 г. относно позиция 243 / ПИ 44094.14.850 по КККР06 г. с площ 27.114 дка в [населено място], общ. Царево/, по жалба на "Аберита" ООД, гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно, навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, необоснованост и допуснато съществено съдопроизводствено нарушение и иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу дружеството. Ответникът по касационна жалба - "Аберита" ООД, гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че поставената резолюция "да" за утвърждаване на списъка е от неизвестно лице, поради което същият е нищожен в обжалваната част. Решението е неправилно като постановено при съществени съдопроизводствени нарушения. С първите две разпореждания по делото - 1221 и 1222/15.02.2022 г. не са конституирани страни, нито са им давани указания по тежестта на доказване. На ответника е дадена възможност само да изрази становище дали производството по делото следва да бъде спряно до приключване на друго съдебно производство. В съдебно заседание на 08.06.2022 г. в отсъствието на ответника и негов процесуален представител АССГ е постановил определение, с което "повторно указва на ответника доказателствената тежест на основание чл.170, ал.1 от АПК, като следва да докаже фактическите си установявания, както и че обжалваният акт отговаря на изискванията за законосъобразност по чл.146 АПК", както и че " жалбата е както за незаконосъобразност, така и за нищожност". Тези указания не са съобщавани на ответника. В следващото съдебно заседание на 05.10.2022 г., отново в отсъствието на ответника и негов процесуален представител е открито производство по оспорване на находящата се на л.37 от делото на ВАС ръкописна резолюция "да" по отношение на авторството й и автентичността й и по отношение на списък, приложен от л.38 до л.60 от делото на ВАС относно съдържанието и авторството на документа, вкл. дали л.23 представлява неразделна част от документа. След откриване на производството по оспорване е указано на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест при оспорване на официален документ, след което " отново" е указано на ответника, че следва да докаже, че процесният списък е издаден от орган, който е притежавал необходимата компетентност, че обжалваният акт е валиден, чия е поставената резолюция "да" на л.37 от делото на ВАС, какво точно е било съдържанието на списъка, за който се отнася резолюцията и съвпада ли съдържанието на този списък със съдържанието на публикувания в ДВ 58/2011 г. Процесуалният представител на дружеството е представил един брой писмено доказателство, което е прието и е постановено определение за даване ход по същество на делото, след което е постановено и решението по делото, съдържащо мотиви, че оспорването е успешно. Решението е постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, които са лишили касатора, който е бил ответник в първоинстанционното производство от възможността му да сочи доказателства и да се защити. Указанията до ответника от 08.06.2022 г., които не са повторни, а са първи, не съдържат указание, че следва да се докаже и авторството на положената резолюция за утвърждаване на списъка. Същите не са съобщавани на ответника. За пръв път конкретни указания по тежестта на доказване са дадени в съдебно заседание на 05.10.2022 г., които обаче са в отсъствието на процесуален представител на ответника, отново не са му съобщени, не му е дадена възможност да ги изпълни, нито да вземе становище по представеното от другата страна доказателства, а в същото заседание делото е обявено за решаване. Тава нарушение е съществено и е лишило административния орган от възможността да представи доказателства относно посочените в указанието от 05.10.2022 г. обстоятелства. Следва да се има предвид, че в преписката се съдържат данни за авторството на другия оспорен със същата жалба от дружеството списък - публикуван в бр.48/2011 г., по отношение на който производството по делото е разделено, поради което се били необходими изрични указания за авторството на коя резолюция и върху кой списък носи доказателствената тежест, които да бъдат надлежно съобщени. Предварително дадената възможност / преди откриване на производството по чл.193 ГПК/ на ответника да изрази становище дали ще се ползва от оспорените документи не санира описаното нарушение. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което втората първа инстанция да конституира страните и да разпредели надлежно тежестта на доказване. При новото разглеждане на делото съдът следва да направи фактически установявания за всички правнорелевантни за спора факти и да се произнесе по всички оплаквания на дружеството - жалбоподател, включително и тези, по които първата първа инстанция не се е произнесла. По претендираните в настоящето производство разноски следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК, като отчете и изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение