Решение № 9772 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Джи Ти Ай - компютри” ЕООД, с ЕИК 831185672 гр. София, чрез пълномощник адвокат П. Георгиева против решение № 9531 от 10.03.2026 г., постановено по адм.дело № 12099/2025 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу предписание, обективирано в писмо № Р-ДЕПО-01-207/20.10.2025 г. на кмета на Община Габрово. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на материалния закон, административнопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се и съображения за нищожност на предписанията поради липса на компетентност и липса на форма. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обявят за нищожни, евентуално да се отменят оспорените предписания като незаконосъобразни. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Георгиева, която претендира присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък. Ответника по касация Кмета на Община-Габрово, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Балтова оспорва жалбата. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание чрез пълномощник Р. Кожухарова – началник на отдел „Правен“ на Община Габрово оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са задължителни предписания, обективирани в писмо № Р-ДЕПО-01-207/20.10.2025г. на кмета на Община Габрово, с които на основание чл. 29 ал.2 и чл. 120 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е предписано на касатора в срок до 30 (тридесет) дни от датата на получаване на предписанието да се предприемат действия по почистване на терена и предаване на отпадъците на лица притежаващи съответните разрешителни за дейности по третиране на отпадъци, като представи съответните документи: приемо-предавателен протокол или кантарна бележка. Предписанията са дадени на „Джи Ти Ай - компютри” ЕООД като притежател на отпадъци по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗУО В първоинстанционното производство е установено, че при извършена проверка по повод получен сигнал за нерегламентирано сметище, находящо се в кв. Нова махала, в поземлен имот с идентификатор 14218.539.6 били установени земни маси, примесени с късове бетон. Нямало данни за извършител. За проверката бил съставен констативен протокол (КП) № 01150/10.10.2025г., в който е предписано да бъде установен собственикът на имота, да бъде информиран за установеното нерегламентирано изхвърляне, да бъде предприето почистване и ограничаване достъпа до имота. След извършена проверка било установено, че последният е собственост на дружеството – жалбоподател. Извършването на проверки, в т. ч. по Закона за управление на отпадъците, било възложено на съставителите на КП с представените заповеди № 635/11.04.2025 г. и № 2056/02.10.2025г. на кмета на Община Габрово. Видно от скица № 15-3184848/01.12.2025г., за собственик на горепосочения ПИ е записано „Н. Габрово” АД. След публична продан на имоти, собственост на това дружество, с постановление от 07.01.2014 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 734 от Регистъра на Камарата на ЧСИ по изп. дело № 20127340400680 на касатора са възложени имоти, между които и този с идентификатор 14218.539.6. По делото са изслушани показанията на свидетелите М. П. Т., Д. Л. М. и Д. С. А., които подкрепят изложеното в констативния протокол и изясняват обстоятелства във връзка с получаването на сигнала и извършването на проверката. За да остави в сила предписанията, първоинстанционният съд е приел, че са издадени от компетентни контролни органи по см. на чл.112, ал.1 т.1 и т.4 ЗУО, в предписаната от закона форма при наличие на фактическите и правни основания и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че разпоредбата на чл.120 ЗУО овластява контролните органи да предписват отстраняване на нарушения във връзка с отпадъци, каквото било наличието на строителни отпадъци в имот, непредназначен за съхранение на такива. Предписанието за отстраняването им било принудителна административна мярка, която може да бъде обективирана в КП. Наред с това, налагането и с отделно писмено изявление, както било сторено в случая, не съставлявало основание да се приеме, че е незаконосъобразна. Тъй като не било установено лицето, депонирало строителните отпадъци в имота на жалбоподателя, последният дължал за отстраняването им съобразно цитираните разпоредби. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесните задължителни предписания. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд - София-град се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните задължителни предписания съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК и по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. Оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден на основание чл.120 ЗУО, съгласно която разпоредба при извършване на проверките контролните органи по чл.119, ал.1 ЗУО съставят констативен протокол. Контролните органи по чл.119 ЗУО са тези по чл.112-115, 117 и 118 от ЗУО. Съгласно чл.112, ал.1 ЗУО, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва контрол по управление на отпадъците на територията на общината. Видно от представените Заповеди № 635/11.04.2025 г. и № 2056/02.10.2025г. на кмета на Община Габрово, лицата извършили проверката са оправомощени заедно и/или поотделно за посочените в заповедта дейности, поради което разполагат с материалната и териториална компетентност да извършват проверки по реда на чл.119 ЗУО. При проверката е установено, че в поземлен имот с идентификатор 14218.539.6 били установени земни маси, примесени с късове бетон. Доколкото при проверката не е установен собственика на имота, това е възложено на Кмета на община Габрово, който е установил, че това е касатора в производството и е издал процесните предписания. Обстоятелството, че предписанията са дадени в писмо, което не е именувано констативен протокол не би могло да повлияе на тяхната валидност. ВАС нееднократно е посочвал, че именуването на административния акт не би могло да повлияе на неговия характер и последици. Доколкото този акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.112 ал.1 от ЗУО, то правилно е преценен от първоинстанционния съд като валиден. В Закона за управление на отпадъците се съдържат легални определения на "отпадък" и "строителен отпадък". Според § 1, т. 17 от ДР на ЗУО отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Определението за строителни отпадъци се съдържа в т. 39 на § 1 от ДР на ЗУО и според него най-общо това са отпадъците от строителство и разрушаване. По отношение на констатираните в имота земни маси, по делото не е установено тяхно предназначение по чл.2 ал.2 т.3 и т.4 от ЗУО, поради което правилно са ценени като отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО предвижда, че притежателите на отпадъци следва да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 29 от ЗУО „притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Аналогична е и дефиницията в чл. 3, § 6 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците, според която "притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците. От тълкуването на разпоредбите, транспониращи директиви на Европейския съюз, следва да се приеме, че понятието "владение" в § 1, т. 29 от ДР на ЗУО следва да се разбира като "фактическа власт". Понятията "притежател на отпадъците" и "фактическа власт", установени в специалното законодателство по управление на отпадъците на ниво ЕС, следва да се тълкуват в контекста на целите и принципите на Директивата и ЗУО и да се прилагат по начин, способстващ за тяхното реализиране. Определяща в дефиницията за "притежател на отпадъците" в случая е фактическата власт върху отпадъците, а не правото на собственост върху отпадъците. От доказателствената съвкупност по делото е установено, че притежател на отпадъците е касационният жалбоподател. Именно той упражнява фактическата власт върху разположените в собствения му недвижим имот отпадъци, което е определящо за целите на ЗУО. Правилно се поддържа от органа, че собственикът на недвижимия имот следва да полага грижата на добър стопанин и да не допуска нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в него. Именно собственикът на имота е този, който може да осъществява контрол над същия и за това на него се възлагат задълженията за почистването му, още повече, че в случая няма доказателства имотът да е бил предоставен на друго лице. Разпоредбата на чл. 29, ал.2, предл.4 от ЗУО забранява друга форма на неконтролирано управление на отпадъците, което е посочено като основание за издаване на предписанията. Понятието "Управление на отпадъците" е дефинирано в § 1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно - това са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, след експлоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието "събиране" представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а именно-такова, в което се извършват дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане (§ 1, т. 44 от ДР на с. з.). Понятието "съхраняване" на отпадъци е дефинирано в § 1, т. 42 от ДР на ЗУО като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, а третирането включва дейностите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъците (§ 1, т. 44 от ДР на с. з.). В настоящия случай се установява, че в процесния имот са се намирали описаните в констативния протокол отпадъци и предвид установената фактическа обстановка, в притежаваният от касационния жалбоподател имот действително са били "събирани" и "съхранявани" отпадъци, с което са осъществени форми на понятието "управление на отпадъци". Констатираното "управление на отпадъци" на територията на процесния имот безспорно се явява неконтролирано, тъй като жалбоподателят не е разполагал със съответно разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъци. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при наличието на материално правните предпоставки за това и в съответствие с целта на закона, според който управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Предвид горното настоящият съдебен състав не кредитира и тезата на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. По тези съображения се преценява за правилен формираният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на процесните задължителни предписания. Като е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт и при липса на касационни основания, водещи до отмяната му, същият трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора неоснователна се явява и претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски, а такива са претендирани от ответната страна, поради което се дължат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро на основание чл.143 АПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,