Решение № 11616 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 377 от 08.04.2025 г., постановено по адм. д. 462/2024 г. Административен съд Монтана, първи състав, е отменил по жалба на ЕКОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК 203893854, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. В. П., ревизионен акт Р - 04000423004613 - 091 - 001 от 09.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, частично потвърден с решение 96 от 09.09.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която за м.08.2021г.; м.09.2021г.; м.11.2021г.; м.12.2021г.; м.01.2022г. и м.02.2022г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 307 316,74 лв. /триста и седем хиляди триста и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, вследствие на което е установено задължение за внасяне за ДДС в същия размер и са начислени лихви за просрочието му в размер на 84 748,20 лв. /осемдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/, като незаконосъобразен . Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. М. Н., в качеството му на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, приподписана от главен юрисконсулт Е. Асенова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Монтана е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд Монтана и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество ЕКОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК 203893854, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. В. П., чрез процесуалния му представител адв. И. Ц. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд Монтана е отменил по жалба на ЕКОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК 203893854, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. В. П., ревизионен акт Р - 04000423004613 - 091 - 001 от 09.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, частично потвърден с решение 96 от 09.09.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която за м.08.2021г.; м.09.2021г.; м.11.2021г.; м.12.2021г.; м.01.2022г. и м.02.2022г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 307 316,74 лв. , вследствие на което е установено задължение за внасяне за ДДС в същия размер и са начислени лихви за просрочието му в размер на 84 748,20 лв. , като незаконосъобразен. Отбелязано е, че ревизията се явява повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт с решение 63 от 28.07.2023г. на директора на Д ОДОП Велико Търново и връщане на преписката за провеждане на нова ревизия. Възпроизведени са издадените заповеди за възлагане на ревизия и други документи във връзка с провеждане на ревизията. Първоинстанционният съд е възпроизвел и установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, в това число извършвания предмет на дейност на ревизираното дружество, изпълняваните от него строителни обекти и сключените в тази връзка договори с възложители и подизпълнители, събраните при ревизията писмени доказателства , фактурите и приложените към тях доказателства, издадени от доставчика Димконсулт 2021 ЕООД, констатациите, поради които органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит по тези фактури. Решаващият съд е възпроизвел подробно и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /основно и допълнително/. На отделен ред е отбелязано и извършеното оспорване от администрацията на приложените по делото протоколи за приемане на СМР за всеки един от обектите , откритото в тази връзка нарочно производство, ангажираните от задълженото лице доказателства, в това число свидетелски показания. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, има необходимото съдържание, в това число фактически и правни основания за издаването му, в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на административния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.15 и сл. от решението. Систематизирани /предвид големия им обем/ за целите на настоящето изложение, същите се свеждат до следното: 1. На първо място са изложени мотиви относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса. На база на норми от ДОПК, АПК и ГПК е изведен извод, че в тежест на задълженото лице е да ангажира доказателства установяващи реалното изпълнение на фактурираните доставки, тъй като от това обстоятелство то има за себе си благоприятни правни последици признаване на право на данъчен кредит. 2. Възпроизведени са относимите правни норми на ЗДДС относно първични понятия като доставка на услуга, право на данъчен кредит и прочие. В тази връзка е направено и позоваване на тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. 3. На страница 17 от решението, л.287 от първоинстанционното дело, първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не възприема констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки. На първо място е отбелязано, че ревизираното дружество има за основен предмет на дейност извършаване на строително-ремонтни услуги, за което разполага със съответните материално-технически и кадрови ресурси. На второ място са отбелязани договорите за конкретните обекти, за които дружеството е имало качеството на изпълнител. Възпроизведени са констатациите на вещото лице относно осчетоводяването на извършените дейности при всеки един от участниците в стопанския оборот, в това число възложител, изпълнител, подизпълнител, начина на извършване на разплащанията по фактурите /л.18 - 19 от решението/. Изложени са мотиви, че издателят на фактурите Димконсулт 2021 ЕООД е притежават материално-техническа и кадрова обезпеченост да изпълни фактурираните СМР. 4. На отделен ред на стр.19 20 решението административният съд въпросните 11бр. фактури, както и приложените към тях приемо-предавателни протоколи и други доказателства. На отделен ред е посочено, че към всяка една от фактурите има приложен приемо-предавателен протокол /акт образец 19/, които протоколи притежават съответните реквизити, а автентичността на същите не е била оборена в хода на съдебното производство. В продължение съдът е направил позоваване на заключението на експерта относно персонала на издателя на фактурите, както и констатацията, че броят работници е в състояние да изпълни работите, предмет на доставка. На отделен ред е коментирана разликата между възложените дейности, описани в количествено-стойностните сметки и съставените впоследствие протоколи за приемане на изпълнените услуги. Пак на отделен ред е обсъден въпросът относно материалите, с които са изпълнявани обектите. 5. Административният съд е приел, че ирелевантно за спора е обстоятелството, че в проведените обществени поръчки от Община Димово и Община Берковица не са включени подизпълнители и конкретно Димконсулт 2021 ЕООД. 6. В светлината на тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, решаващият съд е обсъдил възраженията на ответната страна за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, и е приел същите за неоснователни. 7. Изложени са и мотиви, че при липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на услуги е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Добавено е, че в преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. По тази причина административният съд не е възприел доводите на ревизиращите органи, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Направено е позоваване на нормата на чл. 180 ГПК, като при преценката на доказателствената сила на частни документи, касаещи правоотношения между търговци, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, която предвижда, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. Изграден е извод, че поради това и с оглед приетите по делото писмени и гласни доказателства, следва да се приеме, че спорните доставки са реално осъществени от прекия доставчик. В заключение е посочено, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Димконсулт 2021 ЕООД, поради което жалбата се явява основателна, а ревизионният акт в частта, в която за м.08.2021г.; м.09.2021г.; м.11.2021г.; м.12.2021г.; м.01.2022г. и м.02.2022г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 307 316,74 лв. /триста и седем хиляди триста и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, вследствие на което е установено задължение за внасяне за ДДС в същия размер и са начислени лихви за просрочието му в размер на 84 748,20 лв. /осемдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Монтана е частично правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д ОДОП Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че административният съд е отменил ревизионният акт позовавайки се изключително на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, без да извърши обстоен и детайлен анализ на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства , както и е игнорирал представените доказателства от Община Димово и Община Берковица, които установяват не само това, че Димконсулт 2021 ЕООД не е изпълнявал въпросните СМР, но и знанието на задълженото лице за това. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Ревизираното дружество Екоинвест Инженеринг" ООД е с основен предмет на дейност извършване на строителни дейности, като за процесните периоди има сключени договори с Инфракънстракшън ЕАД с предмет извършване на строителни работи : на територията на Община Берковица на обект Строителство на компостираща инсталация за разделно събирани зелени и/или биоразградими битови отпадъци ; на територията на гр.Лом на обект Реконструкция на между блоково пространство в [жк] и на дейност денонощно водочерпене на обект на възложителя Компостираща инсталация гр.Берковица , с ДЗЗД Еко Димово с предмет СМР по техническа рекултивация на обект рекултивация на общинско сметище за битови отпадъци, находящо се в землището на гр.Димово , и с Екоинвестинженеринг ООД с предмет СМР на обект Ремонт тавани хале родители , находящ се в гр.Монтана. Изпълнението на част от посочените дейности е превъзложено на Димконсулт 2021 ЕООД. На база на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са изградили констатации, че издадените от Димконсулт 2021 ЕООД не отразяват реално извършени доставки. Основните аргументи в тази насока са следните: в рамките на проведените контролни производства не се установява конкретен обем на строителни дейности и конкретен период, в който следва да бъдат извършени, включително не се установява Димконсулт 2021 ЕООД да разполага с налична техника и персонал, с които да извърши процесните услуги. На база на анализ на представени писмени доказателства от Община Димово и Община Берковица е изведен извод, че между ревизираното лице и издателят на фактурите е извършено последователно издаване на фактури с идентичен предмет на доставка, като е налице фиктивен характер на стопанските операции, налице са само документално оформени сделки, които не са свързани с реално извършени доставки на услуги, а имат за цел единствено неправомерно ползване на право на данъчен кредит. Тези констатации на ревизиращите органи се оспорват от задълженото лице, същото поддържа тезата, че органите по приходите не са извършили детайлна проверка на съществуващата документация, и че събраните както в хода на ревизията, така и на делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин реалното извършване на доставките по процесните фактури. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури отразяват реално извършени доставки, поради което ревизионният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и негова е доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване. Първата група оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон, обосновани с това, че решаващият съд неправилно е приел, че процесните фактури отговарят на изискванията на чл. 71,т.1 във вр. с чл.114 и чл.115 ЗДДС. Излагат се доводи, че още в хода на ревизионното и административното производство са направени констатации, че процесните фактури са непълни и не притежават необходимите реквизити, което е самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит, но тези констатации са били пренебрегнати от първоинстанционния съд. Направените оплаквания са неоснователни. Нормата на чл.71,,т.1 ЗДДС действително поставя като изискване лицето да притежава данъчен документ,отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС. Един от реквизитите, които задължително следва да притежава фактурата е този по чл.114,ал.1, т.9 ЗДДС същата да съдържа описание в количеството и вида на стоката, вида на услугата. Практиката на Съда на ЕС по прилагането на Директивата за ДДС, сочи, че следва да се откаже правото на приспадане по фактурите, които не съответстват на изискванията за съставянето им. В Решение от 08.05.2013 г. по дело С-271/12, Съдът на ЕС е приел, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Дължимата престация от доставчика по облагаема доставка следва да бъде индивидуализирана с точни параметри, които позволяват действителното и изпълнение и доказването и при осъществяването на контрола за спазването на данъчното законодателство, в случай, че за същата е упражнено правото на приспадане на данъка. Съответно на дължимото изпълнение следва да бъде описанието на доставката във фактурата, т.е. по начин, който да позволява последваща проверка и установяването на действителното и извършване. В повечето от процесните фактури като предмет на доставката е описан съответния протокол образец 19, в който са описани вида и количеството СМР-услуги, единична цена и прочие обстоятелства, предмет на доставка. От събраните по делото доказателства, в това число от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумите по приемо-предавателните протоколи отговарят на посочената във фактурата, като в последните се съдържат реално изпълнените работи на конкретния обект. В този смисъл не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че процесните фактури не отговарят на изискванията на чл.71,т.1 във вр. с чл.114 и чл.115 ЗДДС и приемайки друго, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Друга основна група оплаквания на касатора са насочени против останалите изводи на първоинстанционния съд за наличие на реални доставки. Излагат се доводи, че има разминаване във времето, по което са били съставени фактурите и приложените към тях приемо-предавателни протоколи, и периода, в който ревизираното лице ЕКОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, е предало свършената работа на своите възложители. На отделен ред се излагат оплаквания, че издателят на фактурите Димконсулт 2021 ЕООД не е бил вписан/деклариран като подизпълнител пред съответните Общини по силата на изисквания на нормите на Закона за обществените поръчки. Направените оплаквания са неоснователни. При този тип услуги с оглед естеството на работа и най-вече момента на приемане на извършената работа е обичайна практика да има разминаване между датите на приемо-предавателните протоколи/съответно издадените във връзка с тях фактури и датата на действителното извършване и приемане на работата, което обстоятелство само по себе си не води до констатация, че не е налице реално извършена доставка на услуга. Обстоятелството, че по силата на възложените обществени поръчки с общини задълженото лице не може да превъзлага дейността на подизпълнители, не е решаващо за непризнаване на правото на данъчен кредит по доставките, а изложено като допълнителен аргумент към останалите установени в хода на ревизията обстоятелства за липса на реални доставки. Следва да бъде посочено, че при договор, сключен при условията на ЗОП, няма няма пречка изпълнителят да превъзложи част от дейностите на друг изпълнител. Последното е обществено известния факт, наложен в практиката и често използван способ в случаите, когато изпълнителят по различни причини не е в състояние да изпълни сам в срок и в съответния обем договореното по обществената поръчка. Наведените оплаквания на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, свързани с изводите на решаващия съд за реалност на доставките, предвид констатациите за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика Димконсулт 2021 ЕООД, също не могат да бъдат споделени. По изложената по-горе правна рамка на реалността на доставката, наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е обстоятелство, което е от решаващо значение за реалността на доставката. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни обаче оплакванията на касатора, свързани с изводите на първоинстанционния съд за реалност на доставката по фактура 8/24.09.2021г. с предмет авансово плащане съгласно договор за обект Реконструкция на междублоково пространство в [жк] гр.Лом . Навеждат се доводи, че в хода на ревизията е установено, че такова плащане не е било извършено, поради което в случая не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25,ал.7 ЗДДС и правото на данъчен кредит е упражнено неправомерно. Съгласно чл.25,ал.7 ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). От данните по делото е видно, че ЕКОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК 203893854, е упражнило право на данъчен кредит в размер на 21 858,21лв. по фактура 8/24.09.2021г. с предмет авансово плащане съгласно договор за обект Реконструкция на междублоково пространство в [жк] гр.Лом в размер на 109 291,59лв. без ДДС. В хода на ревизията е установено, че по въпросната фактура не е било извършено плащане. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт и по отношение на нея фактура, като не е изложил мотиви относно констатациите на органа по приходите за отказ на право на данъчен кредит по нея Ето защо При условията на чл.222,ал.2 т. 1 АПК решението следва да бъде отменено в тази му част и делото следва да бъде върнато на Административен съд Монтана за ново произнасяне в тази му част. В останалата му отменителна част решението на Административен съд Монтана се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При условията на чл.226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото в посочената част първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.2,т.1 и чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,