Решение № 5365 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16345/2013 г.

Решение № 5365 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16345/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Нафизе Мурад Карабаш от с. Минзухар, Община Черноочане срещу решение № 100 от 17.10.2013 г. по адм. д. № 112/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на ТП на НОИ - гр. Кърджали, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 100 от 17.10.2013 г. по адм. д. № 112/2013 г., Административен съд - гр. Кърджали, е отхвърлил жалбата на Нафизе Мурад Карабаш от с. Минзухар, община Черноочане срещу решение № ПОВН- 11 от 01.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08- 081-02-00027767 от 20.06.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Кърджали. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело безспорно е установена следната фактическа обстановка: На 28.04.2011 г. в ТД на НАП - гр. Кърджали, е постъпила декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице Нафизе Мурад Ферад (друго фамилно име на Карабаш) от с. Минзухар, община Черноочане, в която е отразено, че лицето упражнява дейност като земеделски производител, считано от 21.04.2011 г. и ще се осигурява за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. По административната преписка се съдържа пълномощно, с което Ферад е упълномощила Фейме Мустафа Али да подаде цитираната декларация. От справка рег. № 10379 от 07.06.2013 г., изготвена от Областна дирекция на МВР - гр. Кърджали и от задграничния паспорт на Карабаш се установява, че още на 27.04.2011 г. лицето е напуснало Република България и е пристигнало в Република Турция на същата дата, като е напуснало Република Турция на 13.11.2012 г. и отново е излязло от нашата страна на 15.11.2012 г. и се завръща на 26.04.2013 г. На 24.04.2013 г. Карабаш е подала заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, на основание чл. 53 КСО, в която е посочила, че детето Ерджин е родено на 21.07.2011 г. При изложената фактическа обстановка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че през процесния период Карабаш не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, не е била осигурено лице и към момента на настъпване на осигурителния риск не е отговаряла на материалноправните условия на чл. 52а КСО за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Разпоредбата на чл. 52а КСО сочи като предпоставка за възникване на правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно законодателят приема за осигурено лице това, което реално е започнало да извършва трудова дейност. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като при отсъствието на Карабаш от страната тя практически не би могла да осъществява дейност като земеделски производител. В тази връзка, обстоятелството, че тя е внасяла осигурителни вноски е правноирелевантно, тъй като те се дължат само при реално осъществяване на трудова дейност. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,