Решение № 3374 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15609/2011 г.

Решение № 3374 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15609/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иван Минчев Иванов от с. Копринка, община гр. Казанлък, срещу решение № 202/06.10.2011 г., постановено по адм. д. № 236/2011 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-ЮИР-52/29.03.2011 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район. Ответникът, РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Иван Минчев Иванов срещу Заповед № ДК-ЮИР-52/29.03.2011 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "ресторант "Севтополис" с външна тоалетна и декоративна масивна ограда", находящ се м. "Малката кория", поземлен имот 031021, землище с. Копринка. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не за преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. Приел също така, че строежът е изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена безспорно, като обосновано съдът е приел, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, с оглед характеристиката му, обусловена от естеството на изпълнение и начина на изпълнението, използуваните материали при изграждането му. Правилно въз основа на събрания и анализиран поотделно и съвкупно доказателствен материал, включително и заключението на вещото лице, е прието, че се касае за един строеж, със смесена конструкция, с вградена в него каравана, поради което последната не би могла да се третира като самостоятелен обект. С оглед на това неоснователно е касационното оплакване в тази насока. Изградените декоративна ограда и външна тоалетна също са изпълнени без издаване строително разрешение и поради това също са незаконни. Като се има предвид изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както и че оспорената заповед е законосъобразна. От извършената проверка на делото не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения, включително и от тази по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед изложеното, както и с оглед изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК