Решение № 6722 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2011 г.

Решение № 6722 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Дора Илиева Пачева срещу решение № 2 от 6.01.2011 г. по адм. д. № 613/2010 г. на Административен съд - Пазарджик с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Община гр. Септември, чрез процесуалния си представител, устно и писмено поддържа, че по отношение на решението не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, Трето отделение, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлен иска на Дора Илиева Пачева срещу Община, гр. Септември с цена 62588.89 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването му, и в полза на общината са присъдени разноски в размер на сумата 1000 лева. За да постанови този резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено, и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Становището на ищцата - жалбоподателка в настоящето производство е, че претендираната сума представлява претърпяна вреда - пропусната възможност да реализира печалба от търговска дейност за периода от 14.12.2007 г. до 14.01.2009 г., поради незаконосъобразен акт на кмета на Община, гр. Септември - заповед № 1331/20.12.2007 г., издадена въз основа на констативен акт № 02 от 13.12.2007 г. С посочената заповед, на основание чл. 57а ал. 3 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне павилион и навес, находящи се в собствен имот на Дора Илиева Пачева. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна, с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 44/2008 г. на Административен съд - Пазарджик. Настъпилата имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза от реализиране на търговска печалба, е установена от заключението на основната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. При тези данни правилно е прието, че първите две задължителни предпоставки за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са налице. От събраните доказателства не се установява обаче да е налице третата от тях - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Към момента на издаване на заповедта, за процесния павилион е била инициирана процедура за одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за поставянето му. С писмо № 94-00-2317-1/14.12.2007 г. на Главния архитект на Община, гр. Септември ищцата е уведомена, че молбата й относно одобряването на инвестиционния проект за обект "Разполагане на павилион и навес за продажба на керамични изделия, подаръци и сувенири" ще се разгледа след приключване на процедурата по обжалване на заповедта. Това писмо не е оспорено от Дора Пачева. Нещо повече - с молба № 94-00-83/14.01.2009 г. тя е поискала от Общината да бъде продължена процедурата по одобрение на внесения от нея инвестиционен проект. Забавеното издаване на необходимите документи за започване на търговска дейност, в резултат на което са настъпили имуществените вреди, не е в пряка причинна връзка със заповедта за премахване на незаконно поставения от ищцата павилион. По тези съображения правилно е прието, че липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, което е основание за отхвърляне на претенцията със законните последици. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 800 лева адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение