Решение № 2633 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15077/2014 г.

Решение № 2633 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15077/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Свилен Николаев Георгиев, от гр. Бургас, чрез пълномощника му - адв. Ненчев, против Решение № 1461/15.09.2014 г. по адм. дело № 129/2014 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: Зам. кмета по "УТС" при община-Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Пролетина Петрова Желева, редовно призована, не се явява. Ответникът: Златина Ганчева Георгиева, редовно призована, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на Свилен Николаев Георгиев, против Заповед № 2968/29.10.2013 г. на зам. кмета на община-Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към кафе "Кабано" в партера на шестетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ III-5840, кв. 32 по плана на ж. к. "Възраждане", гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия от кмета със заповед № 188/21.01.2013 г., при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Отчел е, че строежа не е четвърта, а пета категория, при която кмета на общината, респ. зам. кмета в случая, разполага с компетентността по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да издаде заповед за премахването му. От материално-правна страна е установил, че строежа отговаря на характеристиката на незаконен, по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като за извършването му няма издадено разрешение за строеж, каквото се изисква по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че разпоредения за премахване строеж - предмет на заповедта, е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория, извършен през 2007 г., без разрешение за строеж, каквото се изисква по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. При липсата на такова разрешение за строеж съдът правилно е извел изводи, че същия е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изградената пристройка към кафе "Кабано", не е сред видовете строителни дейности по чл. 151, ал. 1, т. 1-11 от ЗУТ за които не се изисква разрешение за строеж, а и самия касатор не поддържа такова становище. Според него обжалваното решение е неправилно, поради наличие на строителни книжа-скица-виза и одобрен инвестиционен проект. Скицата-виза, по аргумент от § 5, т. 36 ДР на ЗУТ, не е сред изискуемите строителни книжа, а инвестиционния проект не е достатъчен за законност на строежа, при изискуемост на разрешение за строеж, каквото липсва. Неоснователно е и оплакването за нищожност на заповедта, поради липса на компетентност, каквато нищожност съдът неправилно не е установил. Компетентността на кмета на община-Бургас по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, респ. на зам. кмета, на основание делегираща заповед № 188/2013 г. /стр. 74/, е обусловена от категорията на строежа, която в случая правилно е определена от съда като пета. Неоснователно е и позоваването на изтекла давност по чл. 34 ЗАНН, предвид на това, че производството пред органа не е административнонаказателно по ЗАНН, а е административно, по АПК. Накрая, както органът, така и съда, правилно са установили, неприложимост на разпоредбите за търпимост и за узаконяемост на строежа по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИД ЗУТ, с оглед годината на извършване на строителството му. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение