Решение № 7580 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15255/2018 г.

Решение № 7580 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15255/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. М. срещу решение № 118 от 09.11.2018 г. по адм. д. № 179/2018 г. на Административен съд С., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 18-0362-000250 от 17.09.2018 г. на началника на група към ОДМВР С., РУ Тутракан, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е взел предвид, че просроченото време не е основание да не се вземе кръвна проба. В такъв случай медицинското лице отразява причините за забавянето и часът на вземане на кръвната проба. Относно показанията на уреда Алкотест Дрегер 7510, които оспорил при издаване на акта за установяване на административно нарушение, сочи не са представени доказателства за предварителна и последваща проверка от оправомощена държавна лаборатория за проверка на средствата за измерване. Ответната страна не е взела становище. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 20.11.2018 г., в срока по чл. 211 АПК, при връчено съобщение за решението на 12.11.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в случая, макар жалбоподателят да е оспорил показанията на техническото средство и да е поискал извършване на медицинско изследване, не е предприел необходимото, за да се придвижи своевременно до медицинския център. За неоснователни са приети доводите, че времето, определено от контролните органи, е било недостатъчно за придвижване до гр. Т.. Разстоянието между с. С. Караджа, общ. Г., където е извършена проверката, и гр. Т. е 22. 6 км, поради което твърдението, че 1 час е крайно недостатъчен за изминаването на това разстояние, дори и в тъмната част на денонощието, е необосновано. Регламентацията, съдържаща се в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ред. ДВ бр. 61/2017 г.) не изследва причините за неявяване на лицето в определения срок на посоченото място, а предписва императивните последици от него, а именно – че употребата на алкохол се установява от показанията на техническото средство. Именно поради липсата на протокол от проведено кръвно изследване и на основание чл. 6, ал. 9 от цитираната наредба при издаването на оспорваната заповед административният орган се е позовал на показанията на техническото средство, установени при проверката. След като релевантните факти са били налице – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена по надлежния ред, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на ПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, наложена на касатора Б. Местафа, е издадена от компетентен орган, като са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването й на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). От доказателствата по делото е установено, че на 15.09.2018 г. към 20. ЗЗ ч. в с. С. Караджа, обл. С. касаторът е управлявал МПС – лек автомобил, марка "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" с рег. [рег. номер на МПС] и е спрян от полицейски служители към РУ на МВР - Тутракан за проверка. При извършената проверка с техническо средство е констатирано, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си с 0, 87 промила на хиляда при допустима концентрация до 0, 5 промила на хиляда. Издаден му е талон за медицинско изследване, но не е изпълнил в срок предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Правилно е преценено от съда, че в определения срок от 1 ч., касаторът е могъл да се яви в медицинското заведение в гр. Т. за провеждане на кръвно изследване, но поради закъснението му изследване не е проведено, респ. посочените причини за закъснението са ирелевантни. Посочено е, че е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая жалбоподателят не се е явил в определения срок на посоченото място, поради което, въз основа на посочената разпоредба, административният орган е приел за установена концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на показанията на техническото средство. В талона за медицинско изследване е записан фабричния номер на техническото средство дрегер. Жалбоподателят не е оспорил пред съда и не поискал представяне на документ за проверка на техническото средство пред административния орган и пред съда, поради което не може да се позовава в касационната жалба на липса на доказателства в тази насока. При тези данни съдът обосновано е приел, че по отношение на касатора са били налице изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за издаване на оспорената пред съда заповед. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение