Решение № 9069 от 28.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, чрез пълномощника адвокат К. Андреев, против решение 276 от 21.09.2022 г., постановено по адм. дело 438/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ВП-3629 от 27.05.2022 г. на директор на Служба "Военна полиция. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че първонстанционният съд не е изложил мотиви по направените от него възражения срещу законосъобразността на оспорената заповед. Смята, че удължаването на срока на договора за военна служба не е право, а задължение на органа, след отправянето от него на предложение до другата страна за това. Намира, че съдът се е обосновал в мотивите си само на отрицателните становища на съответните длъжностни лица, но не е коментирал обстоятелствата които ги опровергават. Твърди, че заповедта е била издадена в противоречие с целта на закона, превратно упражняване на власт от административния орган и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила не са му обявени мотивите за издаването на заповедта. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване акт по същество, с който да се уважи жалбата му и да са отмени атакуваната заповед. Претендира разноски. Ответникът по касация директор на Служба "Военна полиция, в представения писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт А. Савов оспорва жалбата и счита решението на Административен съд Велико Търново за правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Стоянов против заповед ВП-3629 от 27.05.2022 г. на директор служба "Военна полиция, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и т. 2 от Правилника на прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) е разпоредено прекратяване на договора за военна служба на Стоянов, освобождаването му от длъжност, от военна служба и зачисляването му в запаса, считано от 11.06.2022 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Съгласно нормата на чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание. Когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. В този случай, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Всяка от страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок (чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ). Не намира опора в закона възражението на Стоянов, че отправянето на предложение от него до другата страна за удължаването на срока на договора за военна служба задължава органа по назначаването срокът да бъде продължен. Съгласно трайната практика на ВАС, посочена и в мотивите на първоинстанционното решение, такова тълкуване противоречи на приложимите разпоредби на ЗОВСРБ и правилника за приложението му. Обратното, то би довело до извода, че подаването на предложение от едната страна може да доведе до едностранно изменение на договорно правоотношение, без оглед волята на другата страна. Такъв подход е чужд както на трудовите, така и на служебните правоотношения, тъй като лишава органа по назначаването от правно вмененото му задължение да направи преценка на цялостната дейност и поведение на служителя, като изрази становище с възприемане или не на отправеното предложение. От друга страна случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, същите са предмет на изрична правна регламентация, а такава тук не е налице. В потвърждение на тези изводи е и предвидения срок за оттегляне на предложението, който законодателят е установил на един месец преди изтичане срока на договора, т.е. след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го приеме или не. Ако адресат е органът по назначаването, то той е в правото си да измени (ако приеме) или да прекрати правоотношението (ако не приеме предложението), поради изтичане срока на договора. Практиката на което се позовава Стоянов в касационната жалба и писмените бележки касае различен случай, при който са допуснати и нарушения в процедурата по прекратяване на договора за военна служба, поради неизпълнение на изискванията на чл. 66, ал. 2 ППЗОВС. Що се касае за твърденията свързани с дискриминация, неравно третиране, тенденционно отношение при наличието на поощрения, липса на наказания и положителни атестации, отчитането на такива факти не е елемент от фактическия състав на приложимата норма. Тук не се касае за производството по налагане на дисциплинарна санкция, а нормата държи сметка единствено за изтичането на срока на договора за военна служба, което в случая е налице. Неоснователно е и възраженията на касатора, че процесната заповед е издадена без мотиви и такива не са му били обявени. Видно от представения от Стоянов екземпляр от заповедта, тя му е връчена на 02.06.2022 г. В нея като мотива за издаването й е посоченото в чл. 162, ал. 1, т. 1а от ЗОВСРБ основание изтичане на уговорения срок, който юридически факт има за последица прекратяване на договора. Защитата срещу оспорената заповед може да се изрази в представяне на доказателства за продължаване срока на действие на договора за военна служба, а именно сключено допълнително споразумение, което отлага настъпването на основанието по чл. 162, ал. 1, т. 1а от ЗОВСРБ. Такова в случая няма. Във връзка с възраженията, че заповедта се основава само на отрицателните становища на съответните длъжностни лица, издаването й при превратно упражняване на власт и противоречие с целта на закона, следва да се посочи, че въведената с изменението в ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., нужда от мотивираност на становището на ръководителя на структурата по чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ има за цел органът да получи необходимата информация за вземане на решение. То е в полза на компетентното длъжностно лице. Мотивираното становище му дава данните, необходими за вземане на решение и има значението на акт, който подготвя подписването на договора. Ето защо няма правно значение за законосъобразността на заповедта за прекратяване на договора за военна служба, поради изтичане срока на договора и жалбоподателя няма правото да възражение срещу фактите поради които договорът му не е продължен. Този въпрос не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като се проверява дали съществува посоченото правно и фактическо основание за издаване на оспорения акт изтичане срока на договора за военна служба. Съдът няма правомощие да проверява мотивите, поради които органът не се е съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а вместо това има правото да приеме отправено предложение. Ето защо при изразено несъгласие не се формира административен акт "отказ", който да е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Предвид правния резултат, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена до размер от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение