Решение № 376 от 18.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 992/2015 г.

Решение № 376 от 18.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 992/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Прокурор в апелативната прокуратура - В., е оспорил по касационен ред оправдаването на подсъдимата А. Ц. Г., съответно - потвърждаването от Варненския апелативен съд на нейното оправдаване от Варненския окръжен съд. Оправдателната присъда на ВОС е № 104/26.ХI.2014 г. по нохд 93/14 и е по обвинението срещу А. Г. по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 и 7 НК - че е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери (данък върху добавената стойност в размер на 15 300 лева) чрез потвърждаването на неистина в данъчната справка-декларация, която тя подала на 11.VIII.2011 г. в качеството си на управител на [фирма], включвайки в декларацията 3 фактури с издател [фирма] с неосъществени доставки по тях и така приспадайки данъчен кредит в посочения размер. Оправдаването на Г. е съпроводено с отхвърлянето на гражданския иск срещу нея за същата сума, който предявил министърът на финансите като представител на държавата. Потвърдителното въззивно решение на ВАС е № 47/19.III.2015 г. по внохд 1/15 и е постановено не само по протест, както сега от съответния прокурор, а и по жалба от министъра на финансите като представител на гражданския ищец. Касационният протест е основан на разбирането, че оправдаването на подсъдимата противоречи на закона по смисъла на първото от основанията по чл. 348 НПК. Прокурорът смята, че доводите, които е изложил в протеста, му позволяват да иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съда, който го е постановил. Протестът не е поддържан от прокурора пред ВКС, а за неговото отхвърляне е и защитникът на подсъдимата. ВКС намери, че протестираното решение трябва да бъде оставено в сила. Неоснователността на протеста се вижда още в него самия - даже преди запознаването със съдебните актове, които има предвид. Причината за това не е толкова във възпроизведените от прокурора факти от обвинението, колкото на липсата между тях на факти, които да позволят евентуално да бъде носена претендираната наказателна отговорност за данъчно престъпление. В касационния протест са припомнени основните аргументи в подкрепа на обвинителната теза. Трите фактури, които правят неверна подадената от подсъдимата Г. данъчна справка-декларация, били неверни като издадени без да е извършена доставка по тях - издателят им [фирма] е фактурирал през месец VII.2011 г. стока, която е придобита от [фирма], през следващия м. VIII. На такава хронологична невъзможност сочело и датирането на договора за тази стока между двете търговски дружества. От м. VIII.2011 г. били също превозните документи (товарителниците) за стоката, предмет на договора и на трите инкриминирани фактури, а пък шофьорът, посочен като извършител на превоза, отрекъл като свидетел да го е извършил реално, въпреки участието си в документалното му оформяне. "Каква е била целта от съставянето на тези документи с невярно съдържание - задава въпрос протестиралият прокурор - ако не с тях именно да се направи опит за създаване на впечатление за реалност на сделките?" Задавайки обаче риторичния въпрос, прокурорът е пропуснал да съобрази, че между "тези документи" единствено данъчната справка-декларация е била съставена от подсъдимата, а за някакво нейно участие при съставянето на останалите не е казано нищо нито в обвинителния, нито в съдебните актове. Очевидно е при това положение, че и нейно знание за неверността на документите би могло само да се предполага, а в наказателния процес подобно предположение е недостатъчно за наличността на умисъл, и то на пряк умисъл. Положението остава същото за наказателния процес, въпреки резултата от проведеното административно производство в полза на обвинението, затова и позоваването в касационния протест на влезлия в сила ревизионен акт за спорното данъчно задължение не допринася за уважаването му. Пропуските в обвинителната теза вероятно биха изглеждали не толкова съществени при опровергаване на инкриминираните документи по друг път - ако беше доказано, че те са неверни не само хронологически, но и за връзката им с реална строителна дейност. В този смисъл прокурорът не е прав да отрича в протеста като своя подобна доказателствена задача - друг е въпросът доколко такава задача е поначало решима чрез експертното изследване, каквото е назначил съдът (дали строителни материали, определени само по своя род - чл. 24, ал. 2 ЗЗД, са действително вложени в завършен строителен обект). Ръководен от изложеното и с оглед още на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I н. о.