Решение № 11596 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2017 г.

Решение № 11596 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Харакчиев, подадена чрез адв. Д. Димитров, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 128/19.05.2017 г. по адм. дело № 215/2016 г. на Административен съд - Стара Загора (АССтЗ). В жалбата се релевират твърдения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че приетите по делото доказателства обосновават извода, че описаните в исковата молба негативни психоемоционални изживявания и състояния на Харакчиев са пряка последица от отменения акт на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). Моли решението да бъде отменено и се реши спора по същество, като се уважи предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 4320 лева. Ответникът Комисия за защита от дискриминация в постъпило писмено становище на 13.06.2019 г. от процесуалния представител- юрисконсулт Милушева, моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на АССтЗ, като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че касационният жалбоподател не е претърпял твърдените вреди, като липсва причинно следствена връзка между твърдения вредоносен резултат и действията на КЗД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като по отношение на него не са налице релевираните основания за отмяна, поради което предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АССтЗ е сезиран с искова молба на М. Харакчиев против Комисията за защита от дискриминация- гр. София за присъждане обезщетение в размер на 4320 лв за претърпени от ищеца неимуществени вреди- негативни емоционални изживявания напрегнатост, тревожност, угнетеност, хронично главоболие, безсъние, депресивни състояния и психоемоционален стрес в периода 18.07.2012 г. - 21.02.2014 г. Твърди, че била разрушена вярата му в изградената система за защита от дискриминация, като основно човешко право. Претендира и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й плащане. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Харакчиев против Комисията за защита от дискриминация гр. София иск за присъждане обезщетение в размер на 4320 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 18.07.2012 г. - 21.02.2014 г., вследствие постановеното Решение № 220/18.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 230/2011 г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 3775 от 4.06.2013 г. по адм. дело № 7975/2012 г на Административен съд- София, като недоказан и неоснователен. За да достигне до този правен резултат адм. съд е посочил, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, се приема, че предявеният иск срещу Комисията за защита от дискриминация- гр. София е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Счел е за недоказано, наличието на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. Приел е, че не се установява по делото каквото и да е външно проявление на твърдените негативни чувства от Решение № 220/18.07.2012 г. на КЗД по преписка № 230/2011 г., нито е налице такова засягане на личността на ищеца, което от гледна точка на справедливостта да подлежи на парично обезщетяване. В заключение е намерил, че не е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Комисията за защита от дискриминация по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно- следствена връзка с незаконосъобразното Решение № 22/18.07.2012 г. постановено от състав на КЗД по Преписка № 230/2011 г. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно приложимата правна уредба е формирал обосновани правни изводи. Решението е правилно, като подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност на държавата, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. По делото е установено, че с Решение № 220 от 18.07.2012 г. по Преписка № 230/2011 г. заседателният състав на КЗД е установил, че не е извършено твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона и оставил жалбата без уважение. Това решение е било отменено с Решение № 3775 от 4.06.2013 г. по адм. дело № 7975/2012 г. на Административен съд София град, потвърдено с Решение № 2514/21.02.2014 г. на ВАС по адм. дело № 10898/2013 г. /л. 201- 209/. С това е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КЗД по иска, с който се претендира обезщетение, поради отменения акт на адм. орган. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а необходимо е да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В случая не са налице останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от 33Д, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Когато се преценява дали и доколко е налице неблагоприятно засягане, трябва да се отчетат кумулативните последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Настоящият касационен състав намира, че не са доказани твърденията в исковата молба за отрицателни психофизични промени за лицето претърпени от ищеца в резултат на отменения адм. акт. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Липсват доказателства, че действително е настъпило сериозно отрицателно накърняване на вътрешния свят на лицето. АССтЗ обосновано приема, че доказателствата по делото, включително свидетелските показания не установяват по убедителен начин твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Споделя се изводът на решаващия съд, че твърденията на ищеца за претърпени от посоченото решение неимуществени вреди с проявления, посочени в исковата молба, не може еднозначно да се приемат като пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка с постановения от акт на КЗД. Субективните преживявания са конкретни и индивидуални. Тяхното вътрешно изживяване и динамика намира конкретно индивидуално външно изразяване, подлежи на визуализиране и от там на описание. По делото липсват доказателства за конкретни преживявания, които са породени единствено от отменения адм. акт или такива, свързани в голяма степен с него. Правилно адм. съд приема, че не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между решението на КЗД и негативните емоции на ищеца от това, че с това решение е отхвърлена жалбата му за осъществена срещу него дискриминация. Не се установява адм. акт да е оказал сериозно негативно психо- емоционално въздействие, тъй като не би могло да се определи, че негативните му изживявания са последица единствено, пряко и непосредствено от това решение. По делото не е доказано твърдените негативни емоционални изживявания- в периода: 18.07.2012 г. - 21.02.2014 г., да са обусловена последица от адм. акт. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,