Решение № 763 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2015 г.

Решение № 763 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. П. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Т. С., срещу решение № 881 от 20.04.2015 г. постановено по адм. д. № 2948/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена неговата жалба срещу неоснователно бездействие на кмета на район "Аспарухово" - община Варна да извърши технически промени в ПКП на СО "Боровец-юг", съгласно заповед № РД-067706-318/29.11.2006 г. на областен управител - Варна. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - кметът на район "Аспарухово" - Община Варна не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно съдът е приел, че в конкретния случай искането е за "вписване в регистрите на отредения стар имот 401 по ПКП в ПНИ на СО "Боровец - юг", а по делото безспорно е установено, че за територията на СО "Боровец - юг" е налице влязъл в сила ПНИ. Намира за правилен извода на съда, че съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план и че при одобряването на ПНИ, помощният план е изпълнил предназначението си. Сочи че, касационният жалбоподател неправилно счита, че в регистъра към ПНИ не е отразена Заповед РД-067706-318/29.11.2006 г. на Областния управител на област Варна, но игнорира факта, че тя е последвана от друга заповед на областния управител - № РД 08-7706-268/21.08.2008 г. Преценява жалбата срещу бездействието на кмета на район Аспарухово - Община Варна за по същество представляваща несъгласие с отразеното в ПНИ, но изменението на влезли в сила ПНИ е регламентирано с разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, ал. 8, където са изброени хипотезите за това, задълженията на компетентния административен орган и реда /в чл. 28б ППЗСПЗЗ и чл. 28в и сл. от ППЗСПЗЗ/, поради което намира, че АС - Варна обосновано е приел, че липсва нормативно задължение на кмета на район Аспарухово за произнасяне по отправеното до него искане. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда чл. 257 АПК и е образувано по жалба на настоящия касатор против "мълчалив отказ" на кмета на район "Аспарухово" - община Варна, впоследствие уточнено на неоснователно бездействие на кмета на този район да отрази промяна в плановете на местност "Боровец - юг" съгласно заповед № РД-067706-318/29.11.2006 г. на областен управител - Варна, с която е наредено в КР 403 за стар имот 401 по ПКП, собствеността на 3000 кв. м ид. ч. от 9805 кв. м., да се запише на наследниците на Х. Г. П., чийто единствен наследник е той. Жалбоподателят изразил недоволство, че по неговите многобройни молби с посоченото по-горе съдържание, кметът на район "Аспарухово" неоснователно бездействал, а именно на него "пряко по силата на закона във връзка с делегираните му функции от кмета на община Варна, било вменено задължението по извършване на техническа поддръжка на плановете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ", т.е. че е налице порочна практика и неоснователно бездействие на районната администрация, поради което поискал съдът да постанови решение, с което да задължи кмета на район "Аспарухово" при Община Варна да извърши действието по вписване в частта за собствения му наследствен стар имот 401 по ПКП, съобразно заповед № РД-067706-318/29.11.2006 г. на областен управител - Варна. Съдът събрал относимите доказателства и установил, че със заповед № РД-067706-318/29.11.2006 г. областният управител на област Варна е наредил в КР 403 за стар имот 401 по ПКП, собствеността на 3000 кв. м ид. ч. от 9805 кв. м. да се запише на наследниците на Х. Г. П., като се извършат съответните промени в ПНИ и в таблиците за обезщетение. Впоследствие, със заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на областен управител на област с адм. център Варна са образувани нови имотни граници на НИ 246, който за наследниците на Х. Г. П. е с площ 1300 кв. м. И последно-със заповед № Г-ПР-408/23.11.2009 г. кметът на район "Аспарухово" - община Варна, на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила ПНИ на местност "Боровец-юг", землище на кв. "Галата", община Варна, одобрен със заповеди № РД-1-7706/467/04.12.2002 г.; № РД-1-7706/68/11.03.2003 г. и № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на областен управител - Варна, е наредил да се възстанови собствеността на наследниците на Христо Георгиев Петков - при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, върху поземлен имот, представляващ новообразуван имот 246 в КР 403 по ПНИ на СО "Боровец-юг" с площ от 1300 кв. м.., както и че за възстановяване собствеността върху процесния имот, на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, е издадена заповед № Г-ПР-408/23.11.2009 г. на кмета на район "Аспарухово". Предвид на тези фактически установявания, с обжалваното решение АС - Варна отхвърлил искането на оспорващия, предявено по реда и на основание чл. 257, ал. 1 от АПК. Развил съображения, че искането на жалбоподателя е за извършване на фактическо действие от кмета на район "Аспарухово" - община Варна, а той няма задължение да актуализира помощния план, при наличие на одобрен въз основа на него и влязъл в сила ПНИ. Този извод извел от анализа на нормите на § 4к, ал. 1 и 2 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с оглед на който приел, че с одобряването и влизането в сила на ПНИ, помощният план е изпълнил предназначението си, а грешките в последния подлежат на отстраняване по друг ред. По тези съображения обосновал извод, че не е налице неоснователно бездействие на сезирания орган. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Трайно в практиката си ВАС приема, че производството по чл. 257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Т.е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е преценил искането му като такова за "вписване в регистрите на отредения му стар имот 401 по ПКП в ПНИ на СО "Боровец - юг", а не за вписване в ПКП". В настоящия случай съдът законосъобразно е приел, че искането на жалбоподателя е за извършване на фактическо действие, недължимо от сезирания орган. Този извод се налага от доказания по делото факт, че за територията на СО "Боровец - юг" е налице влязъл в сила ПНИ, а съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план. Противно на твърдяното в настоящата жалба, съдът правилно е отчел, че при одобряването на ПНИ, помощният план е изпълнил предназначението си. В случая същественото е, че Заповед РД-067706-318/29.11.2006 г. на Областния управител на област Варна, е последвана от друга на същия орган, а именно № РД 08-7706-268/21.08.2008 г., поради което обоснован и съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че не е налице нормативно задължение на кмета на район "Аспарухово" за произнасяне по процесното искане, т. е. не е налице неоснователно бездействие на този орган. Горното обосновава извод, че е неоснователен основният касационен довод за нарушение на материалния закон. Останалите доводи в касационната жалба, основани на заповед № 1962/10.0.2013 г. /с която кметът на община Варна е делегирал на кметовете на райони в общината правомощията си по издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ съобразно с териториалната принадлежност на имотите, подлежащи на възстановяване, респ. на придобиване/ не държат сметка, че предмет на защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Нормата визира само фактически действия, пряко дължими от норма на закон. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. В конкретния случай, видно от изложеното по-горе, не сме изправени пред такава хипотеза. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон, както и че не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение