Решение № 6588 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12349/2012 г.

Решение № 6588 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12349/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Варна, чрез пълномощника му юрисконсулт Шулева, срещу Решение № 2101/3.08.2012 г. по адм. д. № 1493/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № РД-М 80/14.02.2012 г. на Началника на Митница Варна, с която на основание чл. 124б, ал. 1 - 5 от ЗАДС и чл. 124в, ал. 1 - 3 от ЗАДС за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на ЕТ "Нико - Николай Желязов", гр. Варна са наложени принудителни административни мерки "запечатване за един месец на търговски обект - павилион № 322", находящ се гр. Варна, Кооперативен пазар и забрана на достъпа до него. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за обективната съставомерност на нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС е ирелевантно доколко процесният коридор, в който са открити цигарите, притежава характеристиките на търговско помещение. Счита, че е достатъчно да се установи, че деецът съхранява акцизни стоки без да притежава разрешение за търговия с тютюневи изделия. Сочи, че достъпът до павилиона се осъществява само през коридора, в който са открити цигарите, което обуславя извод, че съставът на нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС е осъществен именно от едноличния търговец. Намира, че издадената заповед е мотивирана относно срока, за който е наложена ПАМ и формираните от съда изводи в обратния смисъл са материално незаконосъобразни. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Николай Иванов Желязов, действащ в качеството си на ЕТ "Нико - Николай Желязов", гр. Варна, с писмен отговор и в становище по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да отмени оспорената заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, но в нарушение на материалния закон. Тези изводи са формирани, след като е установено, че по силата на договор с "Пазари" ЕАД, гр. Варна, едноличният търговец е наемател на павилион № 322, находящ се на пазарната площадка на Централния/Колхозен пазар. На 30.09.2011 г. в този обект е извършена проверка от митническите органи, при която е констатирано, че до павилиона се достига през коридор, отключен от едноличния търговец. В този коридор са открити 2 картона цигари, всеки с по 10 броя кутии, без български бандерол с марки "ESER" Black Slims и "BEST MAN" Original Blue 80 мм. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН № 567/14.12.2011 г., в който установеното административно нарушение е квалифицирано по чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС, а на негова база е издадено НП № 558/14.02.2012г, с което на същото основание на едноличния търговец е наложена имуществена санкция, постановено е отнемането на цигарите без бандерол в полза на държавата и кумулативно е наложено наказанието "лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта, където е установено нарушението, за срок от 1 месец. " Едновременно с НП е издадена и процесната Заповед № РД-М 80/14.02.2012г, с която на осн. чл. 124б, ал. 1 - 5 от ЗАДС и чл. 124в, ал. 1 - 3 от ЗАДС спрямо едноличния търговец са наложени ПАМ - запечатване на търговския обект - павилион № 322, за срок от 1 месец и забрана на достъпа до него. Във връзка с основния спор между страните, концентриран върху въпроса доколко коридорът, в който са открити цигарите, е част от търговския обект, стопанисван от едноличния търговец, по делото са събрани свидетелски показания, които съдът е кредитирал като непротиворечиви. Въз основа на тях и на представеното удостоверение - изх. № 158/11.04.2012 г., издадено от юрист при "Пазари" ЕАД - Варна, съдът е приел, че между павилион № 322 и съседния такъв № 521 е образуван проход, който не представлява част от нито един от павилионите, не представлява търговски обект, не е включен в активите на наемодателя, в него не е монтиран СОТ, не е предоставян да се ползва като склад и за него не се събира наемна цена. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалвания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Варна е валидно и допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Едно от посочените в чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС административни нарушения, обуславящи и налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, е регламентирано в разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от с. з. Цитираната норма предвижда, че на юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. В случая, между страните е безспорно, че едноличният търговец не притежава разрешение за продажба на тютюневи изделия и именно на това основание е ангажирана неговата административно - наказателна отговорност с издаденото НП. При липсата на данни, че към момента на приключване на устните състезания по делото същото не е отменено с влязло в сила решение, неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство, в което спорът се концентрира върху въпроса - доколко коридорът, в който са открити цигарите, е част от обекта, стопанисван от едноличния търговец. Релевантни в тази връзка са събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства, чието кредитиране по аргумент от чл. 218 от АПК настоящият състав следва да прецени единствено с оглед заявените основания за отмяна. Обосновано съдът е приел, че принудителните административни мерки са насочени именно към обекта по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС - "където е установено нарушението", но касационната инстанция намира, че фактическият извод на решаващия състав относно непринадлежността на процесния коридор към търговския обект на едноличния търговец е необоснован. Той не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства, които неправилно се възприети от съда като непротиворечиви. По отношение на този релевантен факт показанията на осъществилите проверката в обекта са противоположни на изложеното от свидетелите, ангажирани от едноличния търговец, поради което в своята съвкупност гласните доказателства не обосновават формираният от съда фактически извод. Той не следва и от представеното удостоверение, издадено от юриста на дружеството - наемодател, в което на практика са обективирани свидетелски показания в писмен вид, чието кредитиране е недопустимо. Юристът на общинското еднолично дружество не е длъжностно лице, което е оправомощено в кръга на службата си да удостоверя факти и обстоятелства относно площта и принадлежащите помещения към отдадените под наем търговски обекти. В тази връзка настоящият състав намира, че събраните по делото гласни доказателства, ведно с безспорния между страните факт, че за търговския обект няма друг вход и същият е отключен от едноличния търговец, обосновават извод, че процесният коридор обслужва павилион № 322 и след като е установено нарушението спрямо прилежаща част, то същото следва да се приеме за установено и спрямо главната вещ. Поради това, касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд в коментираната им част и приема, че коридорът не е самостоятелен обект по смисъла на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, с оглед на което принудителните административни мерки материално законосъобразно са наложени върху павилиона, който този коридор - склад обслужва. Предвид това, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ съставлява законосъобразен административен акт и като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което релевираната жалба срещу заповедта следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на Митница Варна следва се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 150 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,