Решение № 15467 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2020 г.

Решение № 15467 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Андреев от [населено място] срещу Решение № 859 от 12.02.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 11485/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Отказ № 229 р-20024 от 19.09.2019 г. на началника на 05 –то Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. София, с което е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като навежда доводи за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Сочи, че работи като въоръжена охрана на военно поделение и има издадено разрешение за носене на оръжие, когато е на работа. Счита, че в производството е доказано, че са налице данни реална опасност за живота и здравето му извън работата му, което обосновава необходимост от придобиване на оръжие за самоотбрана. Твърди, че са налице всички предпоставки за издаване на исканото разрешение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания отказ. Касаторът се представлява от адв. В. Бачев, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - началникът на 05 –то Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Касаторът не е доказал необходимост от носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 29.07.2019 г. Ю. Андреев подава заявление за придобиване чрез закупуване и пренасяне на 2 броя къси огнестрелни оръжия. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 3, 4 и 5 ЗОБВВПИ документи. На 08.08.2019 г. са извършени необходимите проверки по заявлението и компетентните длъжностни лица уведомяват началника на 05-то Районно управление за резултата: няма данни за извършени престъпления от общ характер и криминални прояви, няма заведени спрямо лицето заявителски материали, лицето е въведено в масивите на Министерството на вътрешните работи в качеството си на пострадал, във връзка с извършена кражба, както и че лицето се ползва с добро име, не са установени противообществени или криминални прояви. На 02.09.2019 г. началникът на 05-то Районно управление - София уведомява Ю. Андреев за започнато производство по изготвяне на отказ за издаване на исканото разрешение, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, като му указва, че има право да изложи възражения и допълнителна информация досежно необходимостта от исканото разрешение. На 11.09.2019 г. Ю. Андреев представя допълнителни мотиви към заявлението си като сочи, че оръжието му е необходимо за самоотбрана при походите му в планината, които извършва сам, при които е обект на нападения от диви животни. Сочи, че около вилата, която притежава, находяща се в покрайнините на [населено място], няма постоянно живущи хора и сигурността му е застрашена. Твърди още, че жилището, което притежава в [населено място] често е било обект на кражби. Счита, че тези обстоятелства обосновават нуждата от придобиване на един брой голямо калибрено късо огнестрелно оръжие за самоотбрана в планината и един брой малокалибрено късо огнестрелно оръжие за самоотбрана в населените места. На 19.09.2019 г., с Отказ № 229 р-20024, издадено на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на 05-то Районно управление, гр. София, отказва издаването на исканото разрешение, поради липса на данни за съществуваща заплаха за живота, здравето, имуществото, както на лицето, така и на неговото семейство, налагащи необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона. Съдът приема, че въз основа на събраните материали по преписката административния орган правилно е приел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя и неговото семейство. Излага, че сочените от Андреев обстоятелства – качеството на пострадал от кражба и походите в планината, при липса на други доказателства, сочещи за конкретна и непосредствена застрашеност, не установяват основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Направен е извод, че в конкретния случай личният интерес на заявителя за притежаване на огнестрелно оръжие, не надделява над обществения интерес за безопасност. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на релевантна причина е на молителя. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят освен, че е разграничил целите на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. В случая касаторът е посочил, според органа и първоинстанционния съд, като причина за исканото разрешително, самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на органа и на съда, че в производството не се установява исканата от закона основателна причина. Доказателства за твърденията си касаторът не сочи и не е представил нито на органа, нито в хода на съдебното производство. Соченото от касатора в жалбата до съда, че е нападан от диви животни по време на преходите си в планината и, че е застрашен животът му при престоя във вилата му не е доказано. Що се отнася до сочената в жалбата заплаха, поради извършвани кражби в жилището му, също не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените от касатора доводи не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Нито планинските преходи, нито извършените в жилището му кражби доказват необходимост от притежание на огнестрелно оръжие по смисъла на специалния закон. Подобно тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. Наличието на притежавано разрешително за носене на оръжие със служебна цел също не може да обоснове необходимост от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд