Решение № 139 от 24.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 505/2016 г.

Решение № 139 от 24.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 505/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения С. М. Х., депозирано на 4.04.2016 г, за възобновяване на НОХД № 1760/12 по описа на Районен съд, Добрич, по което е постановена присъда № 7 от 14.06.2013 г, влязла в сила на 2.07.2013 г. С присъдата е постановено следното: Подсъдимият С. М. Х. е признат за виновен в това, че на 7.03.2012 г, в [населено място], без редовно писмено позволително е извозвал дървета от горския фонд, на стойност 67, 50 лв, и случаят е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 235, ал. 6 и чл. 54 НК, е осъден на десет месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и глоба от триста лв. Със същата присъда е признат за виновен и в това, че на 16.03.2012 г. в [населено място], общ. Д., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, е извършил същото деяние, с оглед на което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: една година "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, увеличено, при условията на чл. 24 НК, с пет месеца, а именно: една година и пет месеца "лишаване от свобода", при посочения режим, и място на изтърпяване, към което, съгласно чл. 23, ал. 3 НК, е присъединено наказанието глоба от 300 лв. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят не е знаел за осъдителната присъда, че не е получил препис от обвинителния акт, не е могъл да участва в съдебното производство и да се защити по предявеното му обвинение. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано отново, като му бъде предоставена възможност за лично участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият С. М. Х. е привлечен лично към наказателна отговорност с постановление от 19.10.2012 г, в присъствието на упълномощен защитник. Посочил е като свой адрес: [населено място], общ. Д., /адрес/. Не му е взета мярка за неотклонение, но са му разяснени процесуалните задължения на обвиняем, сред които и тези да не променя местоживеенето си без разрешение на компетентния орган и да се явява след всяко призоваване. На 25.10.2012 г е внесен обвинителен акт в съда. Образувано е НОХД № 1760/12 по описа на Районен съд, Добрич. Първото по делото заседание е насрочено за 23.11.2012 г. За посочената дата подсъдимият е бил редовно призован на известния по делото адрес. На 6.11.2012 г е получил лично призовката заедно с препис от обвинителния акт и разяснения по чл. 254, ал. 4 НПК. Връчването е осъществено чрез Кметския наместник на [населено място], общ. Д.. В съдебно заседание, проведено на 23.11.2012 г, не се е явил и не е посочил уважителни причини за това. Съдът е отложил производството, като е постановил местно и общонационално издирване на подсъдимия, както и принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание. Междувременно, по делото е получено уведомление от Кметския наместник на [населено място], общ. Д., за това, че връчване на съобщение до подсъдимия за явяването му по делото не може да бъде осъществено поради ненамирането му на адреса. В уведомлението е посочено, че по неофициална информация / по данни от живущи в селото /, лицето е в чужбина. На 14.06.2013 г е даден ход на делото в отсъствие на подсъдимия, на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, и е постановена присъдата, чиято отмяна се цели, по реда на възобновяването. При тези данни, искането не може да бъде уважено. Съображенията за това са следните: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е участвал на досъдебното производство и е бил надлежно уведомен за съдебната фаза, но е избрал да не участва в производството пред Районния съд, Добрич. При това положение, искането по чл. 423 НПК е неоснователно и не може да бъде уважено, тъй като е налице отказ от правото на лично участие в съдебното производство, в какъвто случай НПК не гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По тези съображения, искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, I НО,