Решение № 7171 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2008 г.

Решение № 7171 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Павел Василев Кашинов от с. Рельово, община гр. Самоков, срещу решение № 97/21.05.2008 г., по адм. д. № 536/2005 г. на Софийски окръжен съд, административно отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ЛС-01-418/18.05.2005 г. на кмета на община гр. Самоков или се обяви нищожността й. Кметът на община гр. Самоков, чрез процесуалния си представител в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От ответниците в съдебно заседание Борис Петров Кичев от гр. София изразява становище за за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийският окръжен съд, в производство по реда на чл. 145 и сл., АПК отхвърлил жалбата на Павел Василев Кашинов срещу Заповед № ЛС-01-418/18.05.2005 г. на кмета на община гр. Самоков, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР е одобрено попълването на кадастралния план на с. Рельово и нанасянето на границите на имот планоснимачен № 410 и на нов имот планоснимачен № 629, кв. 31. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и на основание влязло в сила съдебно решение постановено с правно основание на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) за установена грешка в кадастралния план, че е издадена от компетентен орган и поради това е законосъобразна. Решението е правилно. По делото няма спор, че с решение на Самоковския районен съд от 26.07.1993 г., постановено по гр. д. № 95/1992 г., с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), е установена непълнота на кадастралния план, като не е нанесен имот в него, собственост на Любен Иванов Трохаров, Милка Иванова Вардарова и Васил Иванов Трохаров, заключен между точки АБВГ по скицата от заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. С оглед на това по искане на Любен Иванов Трохаров, Милка Иванова Вардарова и н-ниците на Васил Иванов Трохаров е издадена процесната заповед, като по същество тя е в изпълнение на решението на районния съд, което не е ограничено с време. Точното правно основание на заповедта се извежда от фактическите основания, посочени в нея, както и от съпътствуващите я действия по издаването й, което е § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, по ред, определен с наредбата по чл. 31, т. е. по определения ред с Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 62, ал. 5 от тази наредба, актът за непълноти и грешки и не се подписва от заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящия случай. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че имотът е нанесен с оглед правата на собственост на страните, т. е. при спазване на съдебното решение. Установено е също така, че Агенцията по кадастъра не е изготвяла кадастрална карта и кадастрални регистри за с. Рельово, поради което компетентен да издаде процесната заповед е кметът на община гр. Самоков съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, поради което заповедта не е нищожна. По делото са изяснени фактите и обстоятелствата релевантни за спора, като съдът е обсъдил същите. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и отхвърлил жалбата, поради което не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Действително в заповедта са посочени и други текстове като основание за издаването й - чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), но това не води до незаконосъобразността й, след като от фактическите основания се извежда точното правно основание, както и че същото е приложено съгласно закононовите изисквания, посочени по-горе. Искането за допускане и назначаване на експертиза в касационното производство е недопустимо съгласно чл. 219 АПК, както и непълнотата на доказателства не е касационно основание по чл. 209 АПК за отмяна на решението. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК