Решение № 9065 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2017 г.

Решение № 9065 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания - С. област" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 91 от 13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 965/2016 г. по описа на Административен съд - С.-област, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса С. област, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-област е отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания - С. област" ЕООД срещу заповед за налагане на санкция № РД-21-87 от 28.09.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса С. област. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е приел, че лекарствения продукт алимпта, който е бил необходим за лечението на С. Н. Т. е бил в общо количество 800 мг, а от аптеката на лечебното заведение са били отпуснати два флакона по 500 мг, от които 200 мг от продукта са били бракувани. С това жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 154, чл. 188, т. 1, чл. 189 и чл. 190 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и чл. 37а, ал. 1 и 2, и § 24 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организация на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Направен е извод за законосъобразност на наложената санкция. Оплакването на касатора за несъобразяване на съда с медицинската експертиза е основателно. От заключението на вещото лице д-р М. се установява, че лекарственото средство алимпта, с генерично наименование пеметрексед, е цитотоксично противотуморно лекарство от групата на антиметаболитите. Представлява флакон със сухо вещество в доза от 500 милиграма. Мерните единици при това лекарство са милиграми. Мерната единица на вложения в пациента медикамент също се определя в милиграми. Дозата, която е необходима за лечение на пациента, съгласно ръководството по медицинска онкология, се изчислява спрямо телесната повърхност, т. е. "милиграми на един квадратен метър". Според изчислената телесна повърхност на пациента се определя необходимото количество лекарство. Това необходимо количество определя колко разфасовки (флакона) са необходими, като излишъкът се бракува. Според експерта методът на изчисление при жалбоподателя не се различава от този във всички действащи в страната отделения по медицинска онкология. Действително в чл. 37а, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (нов - ДВ, бр. 81 от 2015 г.), изисква лекарствените продукти за системно лечение на злокачествени заболявания да се приготвят в аптеката на съответното лечебно заведение във вид за директно приложение на пациента. Но след като алимпта представлява флакон със сухо вещество в доза от 500 милиграма възниква въпросът възможно ли е било в конкретния случай аптеката на съответното лечебно заведение да приготви количеството от 800 мг, каквото е било необходимо за пациентката, както и с оглед спецификата на медикамента какво е следвало да стори тази аптека, за да го приведе във вид за директно приложение на пациентката в дължимото количество. Тези въпроси не са изследвани от първоинстанционния съд. Отговорите на посочените въпроси, са от компетентността магистър-фармацевт с придобита специалност "Клинична фармация" или със специализация по "Клинична фармация", посочени в нормата на чл. 33б от Наредба № 28 от 09.12.2008 г., като ниво на познания. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Отговорите на така посочените въпроси пряко рефлектират върху отговорността на лечебното заведение, защото ако фасоването на медикамента по смисъла на чл. 26, ал. 1 Наредба № 28 от 09.12.2008 г. не е било възможно в по-малки дози, с оглед предлаганите от производителя и закупени от него флакони, то какво е следвало на направи лечебното заведение, за да спази изискванията на чл. 37а, ал. 1 и 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Разясняване на спора в посочения смисъл е необходимо, тъй като съображения в тази връзка не се съдържат в констативния протокол от 12.08.2016 г., в решение № 1 от 14.09.2016 г. на Арбитражната комисия, както и в процесната заповед за налагане на санкция № РД-21-87 от 28.09.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса С. област. Не следва да се забравя и фактът, че медикаментът е определен от вещото лице като цитотоксичен, а чл. 37а, ал. 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. изисква при приготвяне на лекарствените продукти да се спазват изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съдът не е съобразил нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, която го задължава да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Така неизяснената фактическа обстановка обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Текстът на чл. 222, ал. 2 АПК предвижда в такива случаи след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По отношение на претендираните от касационния жалбоподател по това дело разноски се съобразява, че към настоящия момент липсва окончателен резултат по спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,