Решение № 896 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2010 г.
ВАСVI отделение19.01.2011 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 62 от 03.06.2010 г., постановено по административно дело № 54 от 2010 г. по описа на Административен съд - Кърджали като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев", гр. Кърджали срещу писмена покана изх. № 1429 от 21.01.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Кърджали. ОСЪЖДА ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев", гр. Кърджали, кв. "Веселчани", ул. "Синчец" № 8, да заплати на Районната здравноосигурителна каса - Кърджали, деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 896 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Кърджали, чрез процесуалния си представител Христина Янева, против решение № 62 от 03.06.2010 г., постановено по административно дело № 54 от 2010 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт (респ. отхвърляне жалбата срещу същия) и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев" гр. Кърджали, чрез юрк. Красимира Стоянова, в писмено становище моли решението на Кърджалийския административен съд да бъде потвърдено, а касационната жалба оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила като съобразено със закона. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С подложеното на касация съдебно решение Административният съд - Кърджали по жалба на ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев", гр. Кърджали е отменил като незаконосъобразна писмена покана изх. № 1429 от 21.01.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Кърджали, издадена на основание чл. 233 от НРД 2006 г., във връзка с т. 169 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, съгласно чл. 254, ал. 2 от НРД - 2006 г., с която д-р Христо Бонев в качеството си на ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев" е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да плати сума в размер общо на 1606,32 лева, представляваща нанесена щета на РЗОК от превишение на възложения му регулативен стандарт (РС) бланка М3-НЗОК № 4 за третото тримесечие на 2009 г. Съдът е приел, че разглеждането на спора от Арбитражната комисия предполагало констатирано нарушение по чл. 233, ал. 2 от НРД - 2006 г., от което следвало налагане на съответната санкция по чл. 238 от НРД - 2006 г., като за директора е предвидена възможност да отправи писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, но след влизането в сила на санкционната заповед. Липсата на такъв административен акт е приел за обуславящо съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесния. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. По делото е установено, че административното производство е започнало по заповед № РД-09-879 от 21.12.2009 г. на директора на РЗОК - Кърджали за извършване на финансова проверка на ЛЗ относно изпълнение на договор № 09-0171 от 04.03.2009 г. с обхват - финансова тематична, контрол по изпълнение на утвърдените с т. 166 и т. 167 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК регулативни стандарти, съобразно Приложение 16 от същото решение за периода 01.07.2009 г. - 30.09.2009 г. по реда на т. 169 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК и ИД № 09-0171 от 04.03.2009 г. В изпълнение на заповедта проверяващият екип е констатирал превишение на възложения регулативен стандарт бланка М3-НЗОК № 4 за периода на проверката и установеното превишение в размер на 1 606, 32 лева е определено като нанесена щета на НЗОК от ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев". За направените констатации са съставени финансов протокол № 1051 от 22.12.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 1052 от 22.12.2009 г., с който посочената щета е определена за възстановяване на основание чл. 37, ал. 3 от сключения индивидуален договор. По подаденото възражение срещу констатациите Арбитражната комисия не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове, при което директорът на РЗОК - Кърджали е издал процесната покана за възстановяване на суми по чл. 37, ал. 3 от договор № 09-0171 от 04.03.2009 г. без да издаде заповед за допуснати нарушения. Видно от заключението на вещото лице изчислените стойности на сумата в размер на 1606,32 лева, подлежащи на възстановяване от д-р Христо Бонев за превишението на РС бланка М3-НЗОК № 4 над 25 %, съвпада с посочената сума в процесната писмена покана. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за основателни. Сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК са получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение се събират с писмена покана, издадена от директора на съответното поделение на НЗОК. Поканата е индивидуален административен акт. Издава се на основание Националния рамков договор, Закона за здравното осигуряване и подлежи на обжалване по силата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, при осъществяването на контрола по изпълнение на РС се спазва редът на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Спазването на ЗБНЗОК за 2009 г., респ. вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти, обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и изпълнителите на медицинска помощ, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК, което означава, че излизането извън тези рамки е за сметка на изпълнителите на медицинска дейност, защото надвишава обема на медицинските дейности, които другата страна по договора - НЗОК, е приела да финансира. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., изрично регламентира правомощието на НЗОК всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана помощ да определя броя на назначаваните медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение № 16 към Решение № РД-УС-04-17 на УС на НЗОК от 20.01.2009 г. Съгласно т. 167 от това решение Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. В случая визираните разпоредби са били спазени. Налице са заповед за възлагане на финансова проверка на ЕТ "Д-р Бонев - АИМП - Христо Бонев" - гр. Кърджали, финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана № 1429 от 21.01.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Кърджали. Последната съдържа достатъчно ясни фактически и правни основания, а и административният орган се е позовал на финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 1051 от 22.12.2009 г. и на протокол за неоснователно получени суми № 1052 от същата дата. Тези протоколи представляват допълнително фактическо основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. Върховният административен съд не споделя изводите на административния, че оспорената покана била издадена при условията на чл. 233, ал. 2 от НРД - 2006 г. без да е спазена предвидената процедура. В настоящия случай, за да издаде своя акт, директорът на РЗОК - Кърджали не се е позовал на чл. 254 от НРД - 2006 г., а писмената покана е издадена, видно от предпоследната й страница /стр. 11 от първоинстанционното дело/ на основание т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. и чл. 37 от договор № 09-0171 от 04.03.2009 г. Съгласно последния брой/стойността в РС могат да надхвърлят с 10% определените регулативни стандарти; само през първо, второ и трето тримесечие може да превишават с допълнителни 15%. Съгласно алинея трета на чл. 37, цитиран от директора на РЗОК в оспорваната покана, изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Това е правното основание за издаване на писмената покана, а не чл. 254 от НРД - 2006 г., който е цитиран в мотивите при описание на случая от фактическа страна. Изложените в поканата факти и обвързването им с конкретни норми, на които е основано издаването й, са достатъчни, за да се направи преценка от страна на съда за нейната законосъобразност и постигането целта на закона по повод на осъществявания съдебен контрол. Според чл. 233, ал. 2 от НРД, когато сумите са получени в резултат на извършеното нарушение по НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и има право да приложи /по аргумент от чл. 232, ал. 1 от НРД 2006 г./ предвидената в договора санкция. Това в процесния случай е направил директорът на РЗОК - както е видно от доказателствата по делото няма данни той да е приложил санкция (финансова неустойка или друга) за допуснатото от д-р Христо Бонев нарушение, а с оспорената от него писмена покана е започнал действия за събирането на сумите, които според него са били платени над общия размер по определените за нея регулативни стандарти. Неправилно е прието от административния съд, че в случая били смесени двете процедури и в проведеното по отношение на лечебното заведение административно производство липсвало яснота относно реда, по който е ангажирана отговорността му, довело и до нарушаване правото му на защита. В административното производство не са смесени две процедури - по издаване на административен акт за санкция (финансова неустойка) и по издаване на административен акт - покана за неоснователно получени суми. На лечебното заведение са били връчени и двата акта - и финансовият протокол, и протоколът за неоснователно получени суми. Следователно в настоящия случай е налице яснота по кой административнопроизводствен ред е ангажирана неговата отговорност. Съставянето на финансов протокол и възникването на основание от хипотезата на чл. 254 от НРД - 2006 г. предполага налагане на санкция, но такава не е наложена в резултат на решението на директора на РЗОК - Кърджали. В рамките на този процесуален ред е предвидено сезиране на арбитражната комисия и същата не е взела решение поради равен брой гласове. Съставеният протокол за неоснователно получени суми е послужил за основание за издаване на писмена покана. изх. № 1429 от 21.01.2010 г на директора на РЗОК - Кърджали. Паралелното движение на двете процедури е законово регламентирано в чл. 233, ал. 2, във връзка с чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г. С оспорената пред Административния съд - Кърджали писмена покана директорът на РЗОК не е приложил санкция, а е започнал действия по събирането на средства, които според него са били изплатени на трети лица (изпълнители по назначените от д-р Христо Бонев) над размера, уговорен с чл. 37, ал. 1 от договора между д-р Бонев и НЗОК. Тъй като не е издал заповед за налагане на санкция и не следва да се изчаква влизането й в сила, директорът на РЗОК - Кърджали е издал само писмена покана за възстановяване на сумата, с която е нанесена щета в размер на 1606,32 лева. Правното основание, на което е осъществен контролът е т. 169 от Решение № РД-УС-04 - 17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, където изрично е регламентирано това правомощие на длъжностните лица от РЗОК и реда за извършване на проверките. Спазени са административнопроизводствените правила като по надлежния ред са съставени финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Писмената покана е издадена на основание чл. 233, ал. 1 и следващите от НРД 2006. От приетата и неоспорена експертиза на вещото лице по първоинстанционното дело е видно, че за третото тримесечие превишението на РС бланка М3-НЗОК № 4 над 25 % е в размер на 1606,32 лева, подлежащо на възстановяване, съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД № 09-0171 от 04.03.2009 г., от което следва изводът, че размерът на превишението е изчислен правилно от длъжностните лица на РЗОК - Кърджали. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа страна. Индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона и предвид изложените съображения оспорването му следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора претенцията за присъждане на деловодните разноски в полза на РЗОК - Кърджали се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на общо 325 лв. (дължими от ответника по касация), от които юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер от 300 (150+150) лв., определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,