Решение № 2941 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2011 г.

Решение № 2941 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 1060 от 10.03.2011 г. по адм. д. № 8181/2010 г. на Административен съд София- град, с което е отменена по жалба на Николай Иванов Николов заповед № 17461/13.01.2006 г. издадена от началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, за наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП " изземване на свидетелството за управление на МПС" поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, което се основава на обстоятелството, че не е представено по делото НП № 1101/3207/05 г. издадено от РУП Монтана, като се посочва, че в ОПП - СДВР не се съхраняват издадените от други ОДМВР наказателни постановления, поради което ОПП-СДВР не е имало възможността да го представи. С касационната жалба се представя наказателното постановление, като доказателство, че на Николай Иванов Николов са отнети 42 контролни точки за нарушения извършени за периода 07.07.2003 -24.10.2005 г., което надхвърля нормативно признатия лимит - 39, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/2002 г. Процесуалният представител на ответника счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, съдът е приел, че по четирите от посочените в заповедта наказателни постановления, които са влезли в сила, на жалбоподателя са отнети общо 32 точки. Изложил е мотиви, че в оспорената заповед е посочено и НП № 1101/3207/05/21.07.2005 г., връчено на 24.10.2005 г., влязло в законна сила на 01.11.2005 г. и отнети контролни точки -10, но същото не е представено по делото, а са получени данни, че не може да се представи, тъй като е архивирано и срокът за съхранението му е изтекъл. Решението е неправилно. Правилно съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, че наказателните постановления не са му връчени, като е посочил, че са връчени лично на жалбоподателя срещу подпис и че жалбоподателят не е установил някое от посочените наказателни постановления да не е влязло в сила като оспорено или отменено. Изводът на съда, че издателят на акта не е установил, че към датата на издаването му е налице хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП да са отнети всички контролни точки, при което е длъжен да върне свидетелството за правоуправление, е необоснован, направен при неизяснена обстановка, тъй като е нямало твърдения от страна на жалбоподателя, че посоченото наказателно постановление не е издавано. В настоящото съдебно производство от страна на административния орган се представя наказателно постановление № 1101/3207/05/21.07.2005 г., с приложен доклад за връчването му на 24.10.2005 г., като доказателство, че на Николай Иванов Николов са отнети още 10 контролни точки, т. е. 42 контролни точки за нарушения извършени за периода 07.07.2003 -24.10.2005 г., което надхвърля нормативно установения лимит 39, т., съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/2002 г., поради което издаденият административен акт е законосъобразен. Николай Иванов Николов не е оспорил редовността на връчването на наказателното постановление, представено с касационната жалба. Доводите на ответната страна, че оспорената пред съда заповед е издадена на 13.01.2006 г., а в нея се сочи като обстоятелство съставен акт от 10.02.2006 г. не водят до извод за незаконосъобразност на посочената заповед. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение