Решение № 15017 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1423/2014 г.

ВАСI отделение11.12.2014 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2413 от 06.11.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив постановено по адм. дело № 1560/2013 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Нанси - Светослава Пешкова" гр. Пловдив против заповед № 42159-F046690/11.03.2013 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15017 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1423/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив против решение № 2413 от 06.11.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив постановено по адм. дело № 1560/2013 г. С решението е отменена заповед № 42159-F046690/11.03.2013 г., с която на ЕТ "Нанси - Светослава Пешкова" гр. Пловдив, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - магазин находящ се в гр. Пловдив, ул. "Острец" № 1. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че отмяната на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки, само поради преценката за недостатъчна мотивираност относно срока за налагане на принудителната административна мярка е в противоречие с чл. 186 ЗДДС и чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Ответникът - Светослава Николова Пешкова в качеството й на ЕТ "Нанси - Светослава Пешкова" гр. Пловдив, чрез адв. Христина Райчева оспорва касационната жалба като и моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор - становище от 07.11.2014 г. Претендира деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е неправилно постановено. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 42159-F046690/11.03.2013 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с която на ЕТ "Нанси - Светослава Пешкова" гр. Пловдив, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - магазин находящ се в гр. Пловдив, ул. "Острец" № 1. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект, стопанисван от ЕТ "Нанси - Светослава Пешкова", от работещо фискално устройство, не е било спорно по делото. Според съда заповедта за налагане на ПАМ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа мотиви по какви причини е определен максималният предвиден от закона срок, за който се прилага принудителната административна мярка. Според съда, не могат да бъдат възприети като мотиви, бланковите указания на страница втора от заповедта. В тази част заповедта представлява бланка, която следва да се попълни с данни за всеки конкретен случай. Констатираното нарушение на формата на акта, според административния съд препятства възможността да се установи дали административният акт съответства на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което при наличието на такъв порок актът се явява незаконосъобразен. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС в редакцията й от ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай, правилно съдът е приел, че извършването на описаното в оспорената заповед нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, а именно неиздаването на фискална бележка за извършена продажба в търговския обект, стопанисван от търговеца, е установено и не се оспорва. В мотивите на заповедта са изложени и конкретни фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка. Неправилен е крайният извод на съда, че акта следва да се отмени като незаконосъобразен, единствено поради липсата на конкретни съображения на административния орган да определи максималния предвиден от закона срок за забрана на достъпа до обекта. Оспореният акт съдържа конкретните обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и мотиви, че нарушението е извършено за първи път. Посочени са и данните за конкретното местоположение на търговския обект. Именно тежестта на нарушението и местоположението на обекта, са послужили като мотиви на административния орган да определи срока на запечатване на обекта. Така изложените съображения отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. /В този смисъл и решения на ВАС, първо отделение по адм. д. 402/2012 г. и по адм. д. 2177/2011 г./. Непопълването на празни места в бланката на заповедта в случая не представлява пропуск в мотивите на административния орган, тъй като се отнася до данните за издадени наказателни постановления за други нарушения. Видно от обстоятелствената част на оспорената заповед, констатираното нарушение на изискванията за регистриране и отчитане на продажбите е извършено от ЕТ Нанси - Светослава Пешкова за първи път, поради което такива постановления не са издадени. Като е достигнал до противния извод, първоинстационния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. От приложените по делото доказателства са установени материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка, поради което спорът следва да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата на търговеца. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1