Решение № 3558 от 4.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Христов от гр. Кюстендил, срещу решение 117 от 22.07.2022г. по адм. дело 114/2022г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 277з - 648 от 28.03.2022г. на ВПД Директор на ОДМВР Кюстендил, в частта по т. 3, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР Кюстендил, чрез процесуален представител юрк. Бучева в писмен отговор оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. Христов срещу заповед 277з - 648 от 28.03.2022г. на ВПД Директор на ОДМВР Кюстендил, в частта по т. 3, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4, вр. с чл. 150, ал. 2, ЗМВР, вр. с т. 15, 19, 20, 31, 93 и 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР " деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Христов, на длъжността младши оперативен дежурен в Оперативна дежурна част в Районно управление Бобов дол при ОДМВР Кюстендил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание, което е наложено в срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР. Според АС - Кюстендил е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР за изслушване на служителя и даване на писмени обяснения. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е счел за доказано, че на 26.12.2021г. за времето от 13.30 -14.00 часа в [населено място], в дома на М. и Е. Христови в извънработно време, след употреба на алкохол, установено с техническо средство и физикохимична експертиза, мл. експерт Христов, в нарушение на чл.9 от Инструкция 8121з - 533 от 12 май 2015г. е носил и употребил зачисленото му служебно огнестрелно оръжие - пистолет Макаров , като е произвел три изстрела със стоппатрони по входна врата на къщата, в която са се намирали Е. Христова, К. Костадинов и В. Васев, като е направил опит да произведе изстрел към Е. Христова, като е насочил оръжието към тялото й от близко разстояние и е натиснал спусъка два - три пъти, при което се е чул звук от щракане, но изстрел не е произведен по независещи от него причини. Съдът е потвърдил мотивите на дисциплинарнонаказващия орган, че с действията си служителят е поставил в опасност здравето и живота на посочените лица и е предизвикал основателен страх у тях и М. Христова. Действията на служителя на МВР са станали достояние на широката общественост, чрез публикации в медиите, на неограничен брой граждани, магистрати, служители на МВР, с което е бил уронен престижа на службата. Съдът е счел, че оспорената в т.3 заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Извършеното от Христов нарушение е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, наложеното наказание "уволнение", съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР тъй като деянията извършени от служителя са в нарушение на визираните в заповедта етични правила за поведение на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата, като наложеното най - тежко дисциплинарно наказание е и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта в оспорената й част е издадена на за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което е прието за тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т. 15, 19, 20, 31, 93 и 96 от ЕК правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че Христов не е съобразил законността на извършените от него действия, безпричинно е използвал служебното си оръжие, след употреба на алкохол в извън работно време, с което е застрашил живота и здравето на български граждани. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Извършеното от Христов деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от главните символи на държавността и законността и действията им са от голямо значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретният случай извършените от страна на мл. експерт Христов нарушения се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. При тези фактически данни, съдът правилно е приел, че процесното деяние, извършено чрез действията на Г. Христов, уронват престижа на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил дисциплинарното наказание уволнение по смисъла на чл. 203, ал 1 т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226 , ал.1 т. 8 от ЗМВР и служебното правоотношение а Г. Христов е прекратено, както законосъобразно и правилно е приел първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,